Cappela Play

Един път да се навия и аз да празнувам рожден ден в мол-чето. Рожденият ден на племеничката ми. Решихме да й подарим партито. Идеята дойде малко късно – десетина преди деня. Каквото такова. След като приближените ни аниматори са оказа, че нямат свободно време в деня, решихме да прибегнем до услугите на молчето. Викам си – „скъпо“, ама нали е един път в годината… Кво толкова?!?!

И понеже съм била няколко пъти в Capella play- звъним на тях (разбира се, говорили сме с рожденичката – иска да е там). За посочения ден места в мола на Цариградско няма.  Казват ми да почакам, за да проверят как е в другите. Имало в Park Center-a. „ОК“, казвам. Питат ме за името на рожденичката, за годините, на които става … Отговарям като ученичка. Запазват ми часа – 18.30 в деня! И казват да минем на място в събота или неделя, за да уточним вида на партито – имат доста тематични партита (вижте ги в сайта им, не са лоши) и да платим капаро. „Супер“ казвам, „събота и неделя ми е много удобно“.  Идва неделята, тогава съм заплюла да ходим и събирам домочадието (две от моите; едно, от които на месец и половина) и отиваме за братчедката (развълнуваната братчедка). Пристигаме в мола и отиваме директно горе.

• Добър ден! Идваме, за д потвърдим резервация, да платим капаро и да изберем парти.
• Чудесно, заповядйте!

Настаняват ни любезно – мен, двете големи деца и малкото. Връчват ни каталог. Двете големи започват да избират. Ние говорим за резервацията и възможностите. Момичето от време на време помага на братчедката в изборите и й разказва детайли от партита. Мен ме пита за името ми, за да открие резервацията. Казвам го, ама то не излиза …. „Кажете телефон“. Аз казвам. И той не излиза.

• В момента имаме проблем със системата и не можем да видим детайли за Вашето парти.
• Ок- казвам.
• Няма проблем, щом тя си е избрала парти, ще го направим така (тя наистина си е избрала тематка), както иска. Необходимо е ….
• Ама как ще правим парти като Вие не знаете дали часа е свободен?
• Мммммм, да – отива и рови в папка с хартиени копия на резервациите – и там няма информация.

Аз през това време все още съм спокойна, защото мисля, че проблемът е временен и след малко системата ще се възстанови. Започвам да разпитвам какво включват кувертите …. Ок са – храна, напитка и забавлението. Тортата може да я поръчаме от тях или да си внесем. Ако внасяме торта има такса 18 лв. внос … Нещо като мито 🙂  УАУ …

Големите деца вече изчезнаха да търчат, малкото почна да реве …. Ние още говорим. Девойката ми казва да дойда утре, за да платя и да уточним детайли. „Ама как утре?“- мисля си аз – едното е сутрин на училище, другото – следобед, делничен ден ?!?!  В 7 вечерта да прекосявам центъра …. Не работи ли ситемата вече?, казвам.

Още не работеше тая ситема, но тя казва – „Можете да платите и по e-pay“. „Ама как да платя“- питам, „без да знам дали ми е запазен часа?“  И тя отговаря „Ами обадетете се утре по телефона“.

В този момент ми падна пердето: „Аз ли да се обадя?!?! Имам потвърждение от Вас за час и ден на резервация, казахте ми да дойда през уикенда и аз дойдох, с всички усилия, които ми костваше и ми казвате АЗ да звъня? Вие трбява да ми се обадите и да ми се извините ….. “ Момичето се притесни и каза „Да, ще се обадим ….. „. Казвам: „Утре, моля да ми се обадите, защото денят наближава. А ако не ми се обадите ще………“. Не се гордея, че казах, че ще разкажа за случая. Но те не се обадиха в понеделник. И затова пиша.

Не знам на какво дължи това кофти обслужване. Не знам дали аз не съм го предизвикала по някакъв начин…. Със сигурност, обаче, ще ми отнеме много време преди да стъпя там отново.

Да, на всеки се случва да греши! Но е добре да знаеш как да се извиниш.

И да – факт, на никого няма да му се накриви шапката, че ние няма да ходим там … и без това не сме ходили досега. Но горчивото стои! Горчивото, че дори и в частния бранш все още не могат да се държат като хората …. И да, не е голяма работа.

 

 

Хижа Пейова Бука

Неделната ни разходка тази семица беше до хижа „Пейова Бука“. Как я открихме? Лесно. Както всяка друга подобна разходка- търсим еднодневни маршрути около София, подходящи за деца.

Повечето упътвания сочеха начална точка от Долни Пасарел. Това се пада малко преди ресторанта на 31-ви километър (пътя между София и Самоков, след Панчарево).  През цялото време очаквах да видим табела „Долни Пасарел“, но такава не видях. Затова спряхме на ресторанта на 31-ви км. и попитахме. Казаха ни, че маршрута от Долни Пасарел е обрасъл и труднопроходим. Посъветваха ни да поемем по маршрута от „Стената“.  И така, стигнхме до „Стената“ – едноименен ресторант по пътя за Самоков. Попитахме за маршрута и се оказа, че е изключително лесен и съвсем наблизо – „Направо и нагоре, само по пътеката, без да завивате“. Зачудихме дали да не спрем да обядваме в ресторанта, но постъпихме разумно и решихме да го направим после (един вид да си заслужим храната). Тръгнахме нагоре – 6 възрастни, 6 деца и едно куче.

Пътят е чакълест, достатъчно широк. През цялото време се разминавахме с джипове на ловни дружинки и атв-та. Всички бяха съобразителни – намаляваха скоростта, правеха път, но все пак беше странно да има толкова много (поне 6 за час).

Мястото и целият път до горе изглеждаха доста зле. В много участъци имаше мини – сметища – бутилки от бира, найлонови торби и др. Дърветата бяха доста пострадали – изглеждаха доста олющени и опърпани. Не приличаха на пострадали от буря, а от човешка намеса – сякаш някой ги беше чупил нарочно….На много места имаше готови трупи за товарене и продажба (доколкото аз разбирам, де).

Времето за достигане до хижата бе около час и 40 минути, лек преход. Предвид, че е средата на октомври, уцелихме много топло и приятно време. Децата събираха листа, за да правят красоти, ядоха шипки ….

Хижата се оказа неработеща от доста отдавна- нещо което в ривютата в нета, не пишеше. Там се казваше, че понякога работи събота и неделя, но … като я видяхме разбрахме, че това не е вярно. На вратата имаше катинар, а като се погледне през прозорците се виждаха паяжини на поне 2 години и мебелировка от миналия век 🙂 (това си е пресилено от мен)

Отвън имаше маси за сядане за доста хора, където се разположихме за късна закуска. Бяхме известени от интернет публикациите, че вода в района няма. Което отчетохме за проблем, тъй като точно до пейките имаше горящ огън. Благодарение на едно странно устройство, което намерихме на масата, разбрахме че в близост има вода. Устройството, не съм го снимала – не знам защо !!!!, но представляваше 5 литрова бутилка от минерална вода закачена, посредством найлов плик, вързан на възел, за пръчка на парцал и пълна наполовина с вода. Мръсна, но вода. Търсейки после открихме кладенец. Напълнихме шишето няколко пъти и така угасихме огъня.

В района на „хижата“ имаше доста стари постройки- вероятно предишна сграда на хижата и бани и тоалетни, които бяха доста порутени. И тях не съм снимала, защото ми беше жал- такова хубаво място, отишло на кино. Районът беше доста замърсен и, личеше си, доста посещаван от хора с пищови:

Забележете следите от куршуми: 

 

Някой се бе опитал да внесе респект, относно хвърлянето на боклуци, но не бе успял:

След като се насладихме на хубавото октомврийско слънце, тръгнахме надолу. И разбира се, спряхме в „Стената“. Следващия път трябва да спрем и в „31- ви километър“, защото обещахме 🙂

#Кой внесе идеята за квадратчето?

Прекрасно е да имаме опция да не подкрепим никого, в които и да е избори, защото кандидатите обезумяват все повече и повече. Хората искат да дадат протестен вот. Да ПОДЧЕРТАЯТ, че не желаят да подкрепят никого.

Явно тези вести са стигнали до управляващите. И те са решили да тушират напрежението, вкарвайки „квадратчето“. Хората доволни. Управляващите също.

Обаче!!! Обаче!!!! В тази държава винаги има обаче.

Така са го измислили, че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.

Преведено на изборен език: Хем избирателят ще е доволен, че не е подкрепил никого и ще мисли, че не е подкрепил никого, хем обаче това ще повдигне процентите на кандидат президентите. Как става това?

Гласовете дадени с „не подкрепям никого“ СЕ БРОЯТ към избирателната активност и видиш ли излиза, че има голяма активност, разбирай заинтересованост.

Но същите тези гласове се изключват от изчислението на процентите на кандидатите и даже засилват процентите на кандидатите, за които има вот..

Ето нагледен пример с 5 кандидата:

При изчисление на избирателната активност	При изчисление на процентите на кандидатите
27% – гласували за кандидат 1	50,94% за кандидат 1
18% –  гласували за кандидат 2	33,96% за кандидат 2
4%   –  гласували за кандидат 3	7,55%   за кандидат 3
2%   –  гласували за кандидат 4	3,77 %  за кандидат 4
2%   –  гласували за кандидат 5	3,77 %   за кандидат 5
27% –  гласували за НИКОГО (не подкрепям нито един кандидат)	Няма ги
20% негласували	Няма ги
Общо 100%	Общо 100%
Заб. Коефицентът на приравнение е 1,88 в този случай

Това e чисто замазване на очите. Грозно! Отвратително!

Излиза така, че гласът на подкрепящите никого ОТИШЛИ ДО УРНИТЕ, е равен на тези, които не са мръднали от домовете си. Но ако си отишъл все пак да кажеш НЕ ИСКАМ НИКОГО, правиш услуга на статуквото. Грозна картинка!

Настоявам гласовете за НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО да не се изключват! Настоявам:

ВОТ НЕ ГЛАСУВАМ ЗА НИКОГО = ВОТ ЗА КАНДИДАТ – ПРЕЗИДЕНТ

Не мога да посъветвам никого какво да прави. Мога да кажа, че настоявам за промяна в това правило!

Отворено писмо

Относно: Количества извозени отпадъци от плажовете Корал и Карадере във връзка с кампания против къмпинг туризма.
3 май 2016 г.
Здравейте колеги от медиите,
Темата за къмпингите в България е доста актуална напоследък. Предвид настъпващия летен сезон и предвид неяснотите около забраната за къмпингуване и пр., се провежда много сериозна кампания против къмпингуващите. Една от основните тези на противниците на този начин за почивка е количеството отпадъци по къмпингите, който те твърдят, че били в „колосални размери“. Неведнъж в тази връзка бяха споменати числата 130 тона, 150 тона или 160 тона боклук (вижте по-долу линкове с цитати).
Като активен гражданин, запознат с възможностите и правата си в една демократична държава, изпратих Заявления за достъп до информация до кметовете на две от общините, които имат отношение по темата и са често цитирани – Бяла (на нейна територия е Карадере) и Царево (на нейна територия е Корал).
Получих изчерпателни отговори от кметовете на двете общини за по-малко от месец. Благодарна съм и вярвам, че този граждански инструмент ще ни бъде от полза и занапред.
Според официалните данни, предоставени от община Бяла, извозените от Карадере отпадъци за цялата 2015 година са 13,98 тона. На Карадере няма поставени контейнери, а почиващите там традиционно сами изхвърлят боклука в най-близките контейнери на входа на гр. Бяла и с. Горица. Предоставените от общината данни са за тях. За сравнение годишното количество битови отпадъци за общината е 1502,55 тона. (Отпадъците от Карадере са 1% (ЕДИН ПРОЦЕНТ) от общото количество отпадъци в община Бяла).
Респективно, според информацията от община Царево, извозеният боклук от Корал за възможно най-широкия летен сезон от май до септември 2015 г. е 23 тона. Общото количество боклук извозено от с. Лозенец (най-близкото до Корал населено място) за същия период е 760 тона. (Отпадъците от района на Корал са 3% (ТРИ ПРОЦЕНТА) от от общото количество отпадъци на с. Лозенец)
Сами виждате, че в тези числа не само няма нищо скандално, но дори са в пъти по-ниски от обявените от противниците на свободното къмпингуване, следователно теорията за големите разходи на данъкоплатците за сметосъбиране по къмпингите просто отпада. И същевременно наяве излиза една целенасочено тиражирана лъжа. Лъжа, която абсолютно никой не си направи труда дори да провери.
Приложено ще намерите копия от предоставените ми от общините документите със заличени лични данни.
Информацията за високите количества отпадъци в къмпингите, разпространявана от политици, кметове и представители на НПО със съмнителна репутация, не само е абсолютно невярна, но и цели да внуши грешна представа за хората, които истински се опитват да съхранят тези кътчета. Тази безогледна пропаганда внушава, че къмпингуващите имат лошо възпитание и култура, нарича ги „дивокъмпингуващи“ и им вменява вина, която не съществува. Проблемът с опазването на околната среда е за всички българи и във всички населени места! Отпадъци се изхвърлят безогледно навсякъде, а за почистването им плаща всеки данъкоплатец. Зад тиражираните за отпадъците по къмпингите лъжи, обаче, прозира скритата сянка на вечно съществуващите апетити за застрояване на цялото Черноморие и непрестанната война на анонимни хора с власт и пари срещу онези, които пречат на интересите им.
В конкретния случай вие, представителите на медиите, както и гражданите, сте били подлъгани и директно дезинформирани.
Затова се обръщам се към вас като хора с отношение към обективностто и като към представители на четвърта власт, които имат отговорност към инстината и нейното опазване, с молба в подходящ момент да дадете място и на истината по този случай!
Благодаря ви!
С уважение,
Мария Кавлакова
Memo (целите документи са прикачени):
• „Кметът на Бяла съобщи, че е изхвърлил 160 тона боклуци от Кара дере след края на летния сезон.“ Това е част от изказване на господин Найден Зеленогорски в предаването „Тази сутрин“ на бТВ.
Видео (минута: 7:30) бТВ : http://bit.ly/1WPM8qf
• Георги Лапчев: „ Кметът на Царево припомня, че миналото лято общината е извозила над 130 тона боклук от района на къмпинг Корал за своя сметка, а за да се предотврати еко катастрофа са поставени еко тоалетни и контейнери за боклук.“ Част от изказване на Георги Лапчев през февруари т. г.
Видео (минута 1:30) Нова Телевизия: http://bit.ly/1XCj0B9
ZDOI_Koral_rubish_2015

Граждански дълг – изпълнен!

Днес изпълних гражданския си дълг (който всъщност не коства нищо за никого – 5 минути и 10 стотинки за мен този път)!
Снощи присъствах на много грозна сцена в центъра на София. Охранители от лицензирана фирма твърдят, че са повикани, за да изгонят бездомник от заведение в центъра. Пристигат четирима и застават срещу човека – той с торба, пълна с неясни неща, в ръката; шапка; яке и балтон върху него; мирис – все неща, които говорят, че не е в цветущо състояние. Отиват четиримата от лицензираната фирма при него и най- бабаита, най- отворения застава и му вика „Къв си ти, бе?“ (или нещо от този сорт) и му шутира торбата ….. Аз и неколцина от седящите пред заведението недоумяваме и започваме да се приближаваме към тях. Човекът говори нещо, което не се чува …. Бабаитът му бута шапката от главата (с ужасно пренебрежителен жест, изтласквайки средния пръст от палеца и бутайки козирката) и му говори на висок тон „Ама как така …….., бе?“ … Ние вече сме се доближили и питаме как е възможно такова поведение. Бабаитът: „Ама кой е тоя, та да ми рамахва пръст?“. Ние: „Легитимирайте се! Смятате ли, че удачно да се отнасяте така с този човек?“…. Отклонява се въпроса. На другите трима от четиримата им става неудобно и се отдръпват … Бабаитът също … (Разговорът ни продължи и повече, но бе несъществен). Човекът идва при нас и благодари. Ръкува се с нас. За мен усещането от ръкостискането, оставя впечатление за силен човек, знаещ какво иска. Казва ми неща за мен (при ръкуването), които малцина знаят и си тръгва … с торбата …. здрав!
Чудя се дали този младеж от лицензираната фирма щеше да се „развихри“ върху слабия ако не се бяхме намесили… А останалите трима?
Не ме остави на мира тази случка.
Работата на охранителните фирми не е да бият, нали? Мисля, че е по- скоро да предпазват от побои. Понеже тези момчета не могат да изкарат насъбраното във фитнеса, търсят жертви. Жертви от техния калибър по физически изглед- няма! Те няма да смеят да ги нападнат или да ги обидят, защото не е ясно какво ще им се върне. Затова нападат жертви- слаби и немощни, върху които да избият комплекса си. Комплекса от това да нямаш къде да реализираш натрупаното във фитнеса.
Днес се обадих във въпросната лицензирана охранителна фирма и съобщих мястото, датата, часа и номера на колата на охранителите. Казах им, че не смятам за редно да ставаме свидетели на агресия от техните служители! А напротив – смятам, че техните служители трябва да всяват ред и спокойствие и да отстраняват всеки проблем точна така – с ред и спокойствие! Казах за статута на „човека от през нощта“ и че върху такива като него съвсем не бива да се проявява агресия.
Получих разбиране и уверение, че случаят ще се разследва! Ще се обадя да попитам!
Смятам за редно всеки от нас да постъпва по този начин! Дори да не види резултат веднага- знайте: резултатът ври вече и ще се появи готов съвсем скоро! Ще се появи във формата на ОБЩЕСТВО!

За забраните и евентуалните боклуци

Снимка от събитие на Корал, в което подкрепихме Събедбната реформа

Изгрев на Корал!

„Забрани има в такива държави като Германия, Англия, Великобритания ….. ?!?!“ С това зпочва МИНИСТЪРЪТ на ТУРИЗМА в предаването, за което по- надолу има линк. Кое е Англия, кое е Великобритания и дали в двете държави е забранено? Ами не- в Шотландия и Англия (които са част от Великобритания, госпожо Министър) има доста места, на които това е позволено, при солени глоби за замърсяване – разбира се!
После има кадри на Коста Дел Кроко в репортажа, който не е мое откритие, но често съм го споменавала и сега влиза с яки кадри отгоре, които УБИВАТ. Пример за безхаберността на държавата – без значение кой е управляващият! Бетон в ултра мега размери, който стои и нищо не се случва! Това чудо стои там и заема невероятен процент от площта, а те ми казват, че не мога да спя на палатка?!?! Напомням си, че миналата година, МРРБ си направи пиар с решение да бутне един хотел в близост до къмпинг „ЮГ“, ама кво стана – НИЩО! Но пари за проверяващи по морето сигурно ще се намерят!

Репортажът продължава: Полина Паунова както винаги е блестяща и цитира закона, според който можеш да строиш до 7,5м. в Зона А, но не можеш да опъваш палатка – това малко хора го знаят. Малко хора знаят, че дефиницията за зона „А“ е „измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.“ Приятели, това позволява доста различни тълкувания, защото има плажове по- широки от 100м. и тогава какво? Защо няма дефиниция дали се брои от морския бряг или от края на плажната ивица? Защото не е изгодно! За да има вратичка!
Филип Аврамов е както винаги умерен и мъдър.
Васил е както винаги запален и мъдър (допълва ме)!
Първан Симеонов типично за професията си е „analyst“.
И четиримата – блестящи, изобразяващи всички типове диви къмпингари!
Аз много се радвам на наредбата за запазването на плажовете Корал, Карадере и Иракли. Благодаря за нея и са надявам тя да е направена с чисти подбуди, а не с намерение някой ден даденият плаж да бъде пред хотела на някой ОЛИГАРХ!

Не целя да осмивам никого, но:
1. Според мен даването на пример с чужди държави е признак на слабост,защото понякога ако си различен можеш да спечелиш много! В нашето публично пространство непрекъснато се изтъкват държавите със забрана за такова къмпингуване и никога тези с позволение. Виждала съм невероятни плажове в Гърция – извън закона, които изглеждат по- добре, от който и да е къмпинг в България?
2. Защо къмпингите в България бяха унищожени и ограбени? Защо в момента е десет пъти по- трудно да направиш къмпинг, отколкото да построиш хотел?
2. Опорката за това, че остава мръсотия е просто невалидна. Мръсотия, господа, оставят невъзпитаните българи навсякъде. Вижте всеки паркинг по магистралите на Бойко – що не забраните шофьорите? Мръсотия има около всеки строеж- що не ги забраните …. да не говорим, че строителите ходят до тоалетна по голяма и малка нужда в градинките …. Мръсотия има на 7-те Рилски езера откакто достъпът стана лесен до там (преди, когато се стигаше пеш, си носехме боклуците по джобовете). Мръсотия има на Слънчев бряг срещу всеки хотел, защото невъзпитаният българин се интересува само от своето – той не си дава сметка, че ако съседът му не е добре и той няма да бъде ….. Мръсотия има и на Банско, и в Пампорово, и в Боровец …..Защо не се забранят хотелите питам аз, след като техните обитатели явно хвърлят боклуци? Дайте статистика за извозените боклуци! Не искат! Искам също така да отбележа, че общините по морето за ДЛЪЖНИ да извозват сметта ако няма концесионери или наематели! И ако съобщават за това къде колко боклук има- да направят разследване и да знаят кой го оставя. Аз лично тази година извадих около 30 консерви копърка от 89-та година на Корал! Кой не е почиствал – аз или кметовете? За кои боклуци говорим? Говорим за тези невъзпитани българи, които минават покрай плажа и изхвърлят боклуци. Те са много и не са от една категория, а от много! Но не са „диво къмпингуващите“.
Какъв е този мотив – че „те стоят без течаща вода“ и без „тоалетна“? Това е избор на отделния индивид как да почива. Нима не е по- близо до природата да нямаш вода и ток, отколкото да имаш бойлер, климатик и хладилник. Искам също да отбележа, че има т.нар преносими тоалетни, които могат да бъдат поставени където си поискаш. Има специални водоноски, с които за поне седмица имаш течаща вода! Ако искаш!

Видях си профилната снимка- Borislav Sandov, що не си министър? Поне знаеш ли столиците на Великобритания и на Англия?
Това е линкът от гостуването на министър Ангелкова в Нова телевизия:
http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/03/08/141458/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE/
Ето линкове към почистването на плажовете (сега от Корал) https://www.facebook.com/maria.kavlakova/videos/vb.612371156/10152191924306157/?type=2&theater
Ето от Каадере:
https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.1053000931458123&type=1&pnref=story
Снимка от почистването на Аркутино. Там няма къмпингуващи. Що ли има боклук?

Трябва да се внесе регулация, преди да се внесе забрана в къмпингуването! Точка!

Българска Народна Приказка (с три удивителни)

Един беден старец отишъл за дърва в гората. Бродил, бродил и накрая открил едно кухо дърво да го отсече. Размахал секирата и какво да види: вътре торба с жълтици. Чудил се, маял се  и я взел. Тръгнал си по пътя с каруцата и си казал: „Тези пари не са мои. Трябва да намеря на кого са и да му ги върна“. Не щеш ли на пътя му излязъл един сиромах и го спрял.

-Къде беше, старче?

-В гората.

-Намери ли нещо?-попитал сиромъхът.

-Да, намерих!

-Ох Слава Богу! Продадох една крава и загубих парите. Добре, че си ги намерил- иначе щяхме да умрем от глад.

Дал му парите старецът. Онзи отворил торбата и:

-Тези не са моите пари. Моите бяха сребърни, а тези са златни. Вземи ги …. Не ги искам.

-Е на кого са тогава?, зачудил се старецът.

-На крадците са.- казал сиромахът и продължил по пътя да си дири неговите пари.

-Къде да ги намеря?

-Отиди в гората по тъмно- там ще са.

Тръгнал вечерта старецът да обикаля в гората. Видял в далечината огън и отишъл. Седели група мъже и печали нещо на жарта.

-Добър вечер! Търся крадците. Вие ли сте?

-Не, старче, ние сме хайдути. Ние помагаме на бедните, тровим иззедниците и търсим правдата. За какво са ти крадците?

-Намерих една торба с пари в гората. Искам да им ги върна.

-Отиди в двореца. Крадците са там, казали мъжете.

Тръгнал дядото към двореца. Стигнал и потропал на портите. Царедворците се били събрали на съвет. Излязъл един и го поптал какво дири в двореца. Казал старецът за торбата с пари.

-Дай да ги видя, рекъл царедворецът.

Отворил торбата, усмихнал се и взел да тика старецът навън.

-Тръгвай да дириш на кого са парите. Ела точно след една година, ние ще ги пазим. – и затръшнал вратата.

Тръгнал той, обикалял, обикалял, питал- разпитвал … Не намерил крадците. Върнал се в двореца точна след година. Потропал, царедворците пак били на съвет. Отворил му същият:

-Пак ли ти, старче? Закъсня! Казах ти една година, а ти идваш след година и един ден! Значи си просрочил. Торбата остава тук! Хайде махай се, че имаме работа.

И тогава старчето разбрал, че мъжете в гората правилно са му казали къде са крадците!

Предразсъдъците и некомпетентността

За мен поняккога е огромна трудност да живея в тази държава. Хем знам, че познавам много от националните особености и като следствие мога да си обясня много от постъпките на хората …. Хем понякога се ядосвам на тези порядки. Предразсъдъците трябва да спрат! Не може винаги да подхождаме по този начин:

1. „Абе мани, ако стане това – тоя ще направи онова!“
2. „Абе мани, ако стане онова – оня ще направи това!“
3. Тоя е отишъл там, за да направи еди какво си!

Email-ите на депутатите в Народно Събрание

Миналият февруари реализирахме един опит за диалог с народните избранници в 42-то НС. От тогава някакси имам афинитет към дейността на работещите в тази сграда. Защото диалогът се случи само с 6,66 % от работещите там.

Изпратихме писма – на хартия до всеки депутат!

Тази година, с мои приятели и съмишленици, по време на поредния разговор за това как да стане оправията в тая държава, решихме да попитаме г-жа председателя на НС за какво служат email-ите на депутатите. И го направихме!

Тук има добра новина – ГОСПОЖА ЦАЧЕВА НИ ОТГОВОРИ! ЗА РАЗЛИКА ОТПРЕДИ ГОДИНА, КОГАТО БЕШЕ ПРОСТО РЕДОВИ ДЕПУТАТ И ЗАМЪЛЧА!

Ами може би е замълчала, защото отговорите по email са пожелателни. И защото няма реален механизъм, по който депутат да трябва да вземе отношение.

Няма лошо! Само да се знае – email-ите на депутатите са част от проект „Модерна парламентарна администрация в услуга на обществото” на стойност 587 683,85 лева. И депутатите не ги четат! Аз лично съм писала на тези email-и поне 10 пъти и никога не съм получавала отговор.

Работата ми е свързана с постоянна комуникация с хора от всякакъв ранг. И знаете ли какво виждам – тези от най- висок ранг отговарят винаги! ВИНАГИ! Независимо кой си и с какво се занимаваш! Това е политика! Така де- корпоративна политика! Защото не се знае кога, кой какъв ще бъде :-)!

А в истинската политика – политика в услуга на общестовото – няма! И се замислете, че в нашето общество един маркетинг директор получава много повече съобщения на ден, отколкото един депутат (защото за депутатите всички знаят …..че не ги еня )

На снимката не се чете добре, но пише, в общи линии, че всичко е пожелателно!

И да уточня – става дума за мейлите, които завършват на @parliament.bg

Още нещо – парлемантарните групи, които са длъжни да отговарят на email-и, ги нямат публикувани на сайта. Човек може трудно да ги издири! Камо ли да ги задължи да отговорят!

Давам си сметка, че това, за което пиша е доста странно и не е важно. Но и в него има определена значимост!

Вие какво мислите?

Хронология на неустойчивото развитие, безхаберието и пръчката в дупката

Преди четири години в подлеза до нас бяха откраднали капаците на шахтите (разбираемо в най- тъмната част на подлеза). Щом видях това, писах до местната община. Резултат нямаше. После писах до Столична голяма община. Резултат пак нямаше. Дните си течаха, аз мислех, че съм изпълнила гражданския си дълг и наивно вярвах, че институциите ще вземат мерки. Две или три седмици след моите сигнали, собствената ми майка пропадна в тази дупка, защото не знаеше за съществуването й. За разлика от всички от квартала, които просто я прескачаха всеки ден. Писах до медиите, които се отзоваха. Ето и хронология:

6.1.2011: http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/usernews/1414709626-Podlez_za_chupene_na_kraka_v_tsentara_na_Sofia.html

10.1.2011: http://m.btvnovinite.bg/article/1883239044-Mrasni_i_opasni_podlezi_zastrashavat_jivota_ni.html

24 часа също бяха отразили проблема. Медите отидоха в кабинета на тогавашния кмет. И …. дупката беше оправена точно два дни след като се разрази скандал. ПИТАМ? Защо не взехте мерки, когато първоначално сигнализирах? Всички щяхме да спестим време и нерви.

Сега 5 години и половина по- късно се случва същото.

На 25.3.2015 съм изпратила писма до кмета и двамата зам. кметове на община Средец. По електронна поща, де.

Отговор нямам. Помня, че звънях в общината да попитам дали имат виртуално деловодство. Отсреща се „чу“ неловко мълчание. Отговорът беше „ЪЪЪ какво?“. Аз обясних и „Ами, чакайте да питам компютърджиите“

(това само за ориентир …). И писах на Граховска, Нешев и Стоянова на посочените на сайта мейли.

След това на 24.4. 2015 писах на столична община. Входящ номер СО15–94-ВД-1148. В момента (18.5.2015) все още се чака резолюция. Най- вероятно събират екип от експерти, който да установи дали наистина има дупка и колко е дълбока. (в интерес на истината съм адресирала писмото до председателя на постоянната комисия „Граждански права, молби и жалби“ към СОС).

На 15.5.2015 влязох отново в сайта на община Средец! И какво да видя – има секция „Подай сигнал“. И аз подадох. Обаче противно на очакванията ми, не ми върна никакво потвърждение нито по мейл, нито по телефон, нито никак.

Смятам да проверя дали тази система е направена с европейски пари и да видя от кого, щото онлайн сигнал без потвърждение е …. леко ….. не знам.

Днес, 18.5.2015 се събудих с мисълта, че нещо не съм направила като хората в петък (а вчера два пъти минах през подлеза) …. и си викам “ Я да пиша пак“. И писах и на Столична община и на община Средец! Още чакам входящите номера!

Занимах ви с един доста тъп и елементарен проблем. Той обаче е показателен за начина на мислене на институциите у нас, за развитието им и за отношението им към обикновените граждани като мен.

п.с. Прилагам и две снимки – дупката пред мача на ЦСКА и дупката след мача на ЦСКА.

Редакция къмм 28.5.15 – получих преди няколко дни писмо от община София- от постоянната комисия по етика, граждански права, молби и жалби …. Което всъщност е копие от писмо, изискващо проверка, мерки и отговор от г-жа Вергиния Стоянова, кмет на община Средец. Г-жа Стоянова е получила писмото на 15ти май 2015. До ден днешен, две седмици по- късно дупката продължава да зее по същия начин!