Малките души, Нягол и молът

Отдавна съм се научила да не преценявам хората по външния им вид  или да не съдя за тях по първото впечатление. Както всяко правило и това има изключение.

Гостите на мола, снимани в статията, са изключително типични представители на една част от обществото ни, която мишкува, не допринася нищо на никого и създава проблеми. Напомпани мускули, гола глава, ехидна усмивка, остри спортни обувки, диагоналка, говори на „човече“ и „брат“ …. Хора, които са живели по гаражните фитнеси и чиято единствена мисъл е какъв зоб да си намерят, колко клякания или вдигания да направят за деня и ако може на другия ден да са още повече …. И показността им се изразява в групови атаки срещу, в повечето случаи, самотни индивиди …. Тя не е с цел материална кражба. Те я с цел кражба на храна за техните малки души. Малките души се хранят с физическо насилие. Те се радват, когота някой страда, благодарение на тяханата „сила“, създадена изкуствено в гаража …. Но когато останат сами …. О, когато останат сами ….. Не им е лесно вярвайте ми!

Страшно съжалявам, че беше допуснато да има толкова много такива „хора“, живеещи от зоб … Наистина! Виждам и просветление – това бааааавнооо отминава. За съжаление Нягол плати с живота си, за да съдейства за по- бързото тяхоно изчезване! Мир на праха му!

Цялата статия е тук:

http://www.varna.utre.bg/2015/03/22/308433-kloshari_okupiraha_grand_mol_video_i_snimki

Обзор на седмицата (и малко преди нея) Февруари 2015

Най- важното събитие със сигурност за мен, през тази седмица, беше, че ми се развали клавиатурата. Дебна да разбера точно кога и точно защо се получава …. Но при определени комбинации от букви се изписва „ищм,,д“ и курсорът се мести, където си иска, но не там където трябва. Казвам, че това е най- важното, защото то има трайни последици върху мен. Всичко останало е доста преходно, краткотрайно е чудо за три часа. Едно време беше чудо за три дни, а сега е за три часа… понякога и минути. Всичко бърза и информацията, която получаваме няма време да бъде смляна и осмислена.
Преди време осъзнах това и се научих да отсявам, да мълча, когато не съм подготвена по дадена тема, да изисквам от приятел да ми я смели и да ми обясни с думи, които ще разбера. Защото в противен случай, ако трябва да се запознавам с нещо чисто ново, то вече ще е отживелица.
Замисляли ли сте се върху това? Анализирали ли сте какво се случва с информацията от новините, от пресата от сайтовете …. Получаваме я, чуваме я, или стига донякъде или не и после идва новата. Тази първата си остава в небитието и сякаш не я е имало. Така например чуваме за нещо, което ни интересува, искаме да се ангажираме с него и ако не сме много опитни, просто не можем. Опитни – в смисъл да знаеш как да боравиш с новини :-).
Аз лично имам лични задължения и крада от времето за спане, за да комуникирам с хора, от които мога да науча нещо. Но какво правят другите? Скандалът със Саня и Рут ми показа принципът на глутницата. НЕ ЗАЩИТАВАМ нито една от тях. Но:
1. Рут и подкрепящите групата се подадоха на една вълна. Обединиха се, злословиха и анализираха, без да са съвсем наясно със същината на проблема. Проблемът не е Саня. Проблемът е рамката в законите и правилата, която позволява представител на подобна организация да членува в тези дружества. И да нападаш конкретна личност е доста тъпо. Някой ще каже – Вие кво правихте с Пеевски? Ние питахме кой го назначи и как се става директор на пристанище на 21 години. Самият Пеевски е лапал от баницата, която са му дали. Преди да се излезе по медиите трябва да има стройна организация и единна позиция (минавала съм по този път :-)).
2. Защо повечето музиканти не са ходили по събрания. При положение, че има организация, има покани и пр. Никога не са потърсили анажираните с тях институции, но плюят. Това за мен не е ок. За да мога да плюя, преди това ще съм разкостила из основи всичко.
3. Саня има недостатъци. Най- вероятно има и за какво да бъде обвинявана. Не съм се я анализирала. Тя ми е някак далечна като личност. Занимава се с бизнес, от който не разбирам, не съм чела устави, документи и пр. Може би ще го направя. Но това че тя предлага на българския музикален пазар чужда музика и се опитва да го налага (ако това е истина) – ок. Свободна държава, свободен пазар. Всеки да си действа с механизмите. Който иска, да направи асоциация за налагане на българското творчество. Тези
които ме познават, знаят, че не обичам комерсиална музика и съм последния й защитник. Но като има пазар – да си потребяват това е! Все едно някой да обвини друг, че потребява Акуафреш, а не Астера и да се организират протести за това нещо!

Така този проблем ще отшуми точно след два дни – помнете ми думата. Без да искам правя аналогия с Протестна Мрежа, която съществува и ще продължава да съществува поради дългият период на своето формиране. 2 месеца след началото на протестите, после доизкусуряване още година половина, (а то продължава и до днес, доста успешно, бих казала). Трудно е хора, които са събрали днес, утре да успеят да постигнат нещо. Това като контрапункта на бързината на новините. АКо не се захванеш сериозно, преди да се появиш, си обречен да си от тези тричасовите новини.

Днес имаше пресконференция по повод Банско. Против съм строежа на втора кабинка, защото смятам, че този проблем е генериран изкуствено, за да се усвоят пари. Винаги се чудя защо са им на богатите още пари… и как мога аз да съм щастлива без техните пари, а те да не са … Разбрах, че гостите на някои ВИП хотели имат право да минат най- отпред на опашката и да си купат карта. Това не е ли схема за създаване на недоволни, които да идват да те питат „Ама защо няма друга кабинка? Докога ще търпим?“. И ти да казваш “ Ами не ни дават от Зелените“. Кои Зелени, бе джанъм? Там в Благоевград има едни Зелени, които никакви ги няма …. Появяват се само на избори? Чудно ми е те защо не страдат от отлив на избиратели никога ….
Радвам се, че по новините в бТВ споменаха именно тези ВИП хотели. Това направо е нечувано за българските „независими“ медии.
Публикацията ми стана много дълга …А се чудех какво ще пиша!
Спирам и ще продължа с обзора утре!
Подслушването!!! Забравих, то също беше от основните неща 🙂

It’s about time

Един много хубав идиом използвам в залавието. Наскоро моя близка ми каза, че не трябва да изоставям блога си. Напълно съм съгласна, но просто не ми остава време. Затова и не сменям подзаглавието „Още се лутам в блогването“.
Напоследък имам доста изпръстрено ежедневиес какви ли не предизвикателства. Едно по едно овладявам всички – къде успешно, къде не толкова.
Зо последните година и половина изживях толкова неща, че те трудно могат да се опишат, а аз и не искам. Защото те са житейски път, който всеки човек разбира, осъзнава и попива по различен начин. Аз научих най- вече много неща за хората, по единично и в групи, за себе си – поединично и в групи. Вече реагирам съвсем различно на всички предизвикателства. Бих казала по- мъдро (от моя гледна точка).
И смятам скоро да по- често споделям с този блог!

Дивакуващи на Корал ….

Точно казано! Но освен всичко казано тук и във връзка с дивокъмпингуващите зверове (пиарът на Асоциация Българско Черноморие) искам да ви разкажа какво се случи днес на Корал.
Водата е КА-ФЯ-ВА! Ама невероятно КА-ФЯ-ВА! Не от фекалии, а от прелелия язовир в Ясна поляна (по непътвърдена информация). Морето е бурно, вълните са буквално черни. Ако те хване вълна и те завлече навътре, няма да могат да те намерят.
Ставам сутринта, взимам четката за зъби и каната за чай (за да сложа чай за децата) и си казвам – „Дай да видя морето“. И се върнах след 2 часа. Барабар с децата. Плажът е залят от дънери, тръстики, треви… Целият е черен. Отдалеч прилича на водорасли. Но всъщност са съставки на сладководието. Ако не си видял не можеш да си представиш. И между тях тонове пластмасови шишета, изхвърлени къде ли не от хора невъзпитани и немислещи. И дошли при нас. Под едно шише, в този момент, излиза костенурка. И аз викам- сънувам. После втора, после трета. След шока от гледката, постепенно се окопитвам. Виждам хора на плажа в далечината. Отивам. С децата. ЛЕГЕНИ с костенурки! Около 100! Това било втори транш, казват. Събират ги от плажа и ги носят в най- близката сладоковдна река. Защото тези животинки цяла нощ са били лашкани от адски вълни от реката, навътре в морето (чиято вода и сол може да ги убие) и после на брега. Дали ако бяха друг тип хора щяха да ги занесат обратно? Как така се имали съзнание да станат сутринта и вместо да пият по една бира и да хапнат по едно шкембе са излезли и са спасявали бедставщи животни! Вие познавате ли такива хора, които ще направят това?
Минахме по плажа – до края. Гледам боклуците и не мога да издържам. Не бях подготвена – все още държах четката за зъби и каната, нямах торби за боклук, децата гладни, ама търсят костенурки. Отидох до бара и взех една торба за боклук (беше последната). Минахме и го напълнихме целия с пластмаса и боклуци. И докато отида да направя закуска (бяха озверели вече) и се върна- нямаше какво да чистя. Всеки изпълзял от палатка или каравана с по един чувал и изнесъл по едни- два чувала. Управителят на плажа ме срещна и каза – „Ако някой има нужда – купих чували и имам. Елате да вземете.“
Зверове са на този плаж ни казвам! Сеят зарази!
А ние нямаше какво повече да чистим.
Дойде следобяда! Вълнението продължава.
Хората в момента продължават да събират костенурки- то няма да спре да ги изхвърля поне още два дни. А който имаше късмет срещна и пепелянки и усойници и спаси и тях- от вода, от пръчки, от хора …. и ги занесе в гората! Има и още случки от този ден, но вече съм толкова емоционално изтощена, че не мога да ги споделя – хубави хора, хубави мисли, хубави думи …. Живот!
Въпреки бедствието! Природата не прощава да знаете! Роми, Насо, Петко, Кики, Киро, Никола, Бианка, Асен, Зори, Васо …. Вие знаете …..
п.с Мир на праха на починалите от наводненията!

Раненото пиле на булеварда – Спасено! От двама аматьори! И едни професионалисти!

Покрай всички идиотии, с които се занимавам забравих да спомена нещо много приятно, което ми се случи. Миналия ден, докато се прибирах от работа ( с колело) се натъкнах на един младеж (също с колело), който гледаше в земята- в една птица, която не можеше да лети. Душата не ми позволи да не спра. И той се чудеше какво да прави …. Каза, че има клетка и може да си отиде до вкъщи да я вземе. АЗ останах дежурна при пилето. Половин час! Младежът се върна с клетката и с ръкавици, сложи пилето вътре и …. Звъннах на моята приятелка Zornitsa Todorova, която бързо намери контактите на Добро хрумване (аз нямам смартфон и младежът нямаше). Които пък се оказаха и в близък район. Аз тръгнах, като се разбрахме младежът занесе пилето до там. Разбрахме се да даде моят телефон в клиниката и аз да поема бъдещото развитие (което не знаех какво е- дали трябва вкъщи да го гледа някой, дали навън ?!?! .. а младежа има три кучета и нямаше как да остане при него). Звънях същия ден в клиниката – още не се знаеше какво става и ми обещаха да се обадят на следващата сутрин. И се обадиха. Било със счупено краче. Шинирали го. И го настанали в клетка. Пилето било бебе сива врана и най- вероятно паднало отнякъде. Казаха също, че не е добре да живее при човек, защото на тази възраст пилетата лесно се привързват към хората и попиват от тях и после, на практика, става трудно да ги пуснеш в дивото. Та те – Добро хрумване- ще го задържат 21 (ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНИ), ще го излекуват и специалист ще го пусне на свобода после. Аз благодарих, че има хора като тях, които се грижат за такива животни (които никой не забелязва). А те от своя страна благодариха, че има хора като нас, които не подминават ранени животни, казвайки си „Не мога да помогна на всички“ или „Това не ме интересува“. Просто ми се напълни душата. Това е един от моментите, в които се зареждам с невероятна енергия занапред. А сега ще мина да им оставя някаква сума в касичката!

Разсъждения след дълго отсъствие …

Не говоря за физическо, а за ментално отсъствие 🙂 Отдавна искам да пиша и все не мога да намеря време или си казвам „Сега не съм си структурирала нещата и не мога … “ И така. Не съм активен блогър, та затова ми е простено.
Това което ме занимава в последната половин година са протестите срещу правителството. Освен най- важните, без които не мога- семейство, приятели ( от този сорт), в общи линии друго не ме занимава. Ходих на протестите в началото през юни месец. След това чак през септември. Та досега. По- надолу ще опиша някои въпроси, които ме занимават непрекъснато и чийто отговор може би още не съм намерила. Ще ги опиша, ще опиша и докъде съм се разпростряла в разсъжденията си ….
1. Изпуснах ли нещо? Това е много честа мисъл в главата ми. В началото на протестите ичаше хиляди, хиляди хора …. Като се завърнах -не! Това не ме е обезкуражило в никакъв случай. Просто ми е любопитно какво стана? Като не си там и няма как да знаеш! Същото както за живущите извън София- те са толкова далеч, че няма какво да ги запали, ама грам. То в София има хиляди незапалени, та какво остава за провинцията. ИМаше нужда нещо да възобнови действията на протестиращите и то се случи. Студентите (това с „ранобудните“ не ми допада) вдигнаха духа. На хората, които го имат. Има ужасно много спекулации за действията на студентите, за техните подбуди и пр., но аз ги харесвам. Винаги съм имала някаква интуиция за хората, на която се доверявам. Само като видя лицата им, усещам сила, усещам дух, стил и разум. Вярно е – навсякъде изтъкват техни недостатъци. Те мен не ме притесняват. Защото студентите са студенти. Млади, страстни, нетренирани (както например не са в парламента или правителството), прохождащи в по-интересната част от житейския си път, допускащи грешки, неопитни т.н. Не можем да очакваме от тях да излязат с „Програма за развитие на селските райони в България за периода 2020-2040 година“ …. Не можем да очакваме „Стратегии за увеличаване на събираемостта на вземанията на НОИ или НАП“ … Но можем да очакваме следното:
Участието им в правенето на закони – те хем ще се учат, хем ще упражняват контрол, благодарение на тия досадни, но потребни социални мрежи
Участието им на „общинско ниво“ – те ще могат активно да помагат за нормалното функциониране на общините- взимането на решения на местно ниво, учредяване на различни съвети на местно ниво и др.
Участието им с идеи за устойчивото развитие на милата ни Родина, защото те ги имат. Те, дори и да не са пътували, знаят какво се случва в нормалните страни. А управляващите до момента са си пращали своите млади в чужбина и за тук са гледали съвсем други работи … Залагали са на традиционните си, закостенели виждания и винаги начело е била сумата, която ще получат за дадена операция ….

Изброявам само три неща, но основното, което искам да кажа – СТУДЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА УЧАСВАТ С ИДЕИ, ЗАЩОТО СА МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ.

2. Платените участници?
Това е другото, което ме размисля … Има ли платени участници? Пречи ли ми, че има платени участници в протестите?
Откъде знам, че има платени – нямам твърди доказателства. Хората силно вярват, че Бойко или Костов организират цялото събитие, но … Аз виждам какви хора ходят и знам, че основната част от тях са на протестите със съвсеч други цели.
Разговарям с познати и приятели и всеки от тях (неучаствал в протестите) има доказателства от първо лице, че на някого са плащали. Е, аз такива нямам (а аз съм там). Знам как се разпространяват историите. Помните ли случая за „отвлеченото дете“ в столичен мол- завързано и обръснато и чакащо да бъде изнесено от България? То беше измислица, фигурирала в 100 те граски легенди в Англия, на която се вързаха ужасно много хора и всеки казваше „Да, на съседката ми от горния етаж, на братчедка й детето ….“, „Да, на моята братовчедка на приятелка детето …“ И накрая се оказа нищо. Но всеки човек в стремежа си да се изтъкне и привлече вниманието към себе си преувеличава и оцветява нещата. Така и с тези платени хора на протестите. Политиците са алчни и стиснати.. Никога не биха плащали 6 месеца ВСЕКИ ДЕН на някой … Абсурд. Абсурд. Може би има хора, на които обещват нещо друго, ако нещо се случи … Това не знам и никога няма да узная. И не ме интересува. Защото за мен присъствието на „площада“ ми носи много. Чувствам се сред свои. Което води до следващата точка.
3. Двойнствения живот
Напоследък живея в две реалности – „площада“ и останалото. Имам работа, имам ежедневни задължения в странната ни невръстна държава. Но когато вечер отивам към площада, сърцето ми тупти. Радвам се, че отивам при своите. Радвам се, че след толкова години открих хора като мен. Хора, които дори не мога да нарека свои приятели, ми носят невероятен заряд. През осаналата част от деня не говоря за протестите, защото не искам да влизам в излишни разговори, които имат предизвестен край. Знам кога и с кого какво да говора. Това разделение понякога ми изглежда шизофренно. Понякога – винаги, когато не съм на площада. Чудя се как функционирам денем като имаме незавършени разговори, недоизказани мечти ….с тези … „хора от площада“.
4. Какво ще стане ако Орешарски падне? – Спекулациите са много. Ще изберат този или онзи … Не ме интересува. Върнете се на точката за студентите и ако те правят това, нещата ще са други. Искам три неща обаче за следващите избори: 1. Да е задължетелно да гласуваш. 2. Да не можеш да гласуваш ако не си със средно оброзавание (или текущо в 11ти клас). 3.Да се намали броят на депутатите наполовина.
Не искам да кажа, че разичтам безрезевно на студентите. Това може да се осъществи и от други хора, но те както вече казах са : МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ. Един възрастен и завършен човек, трудно ще влезе в политиката в България, като знае каква паплач има …. А те могат да влязат и да променят нещата ….
5. Какво искам да стане с България:
– искам учителската професия да е престижна и добре платена.
– искам образователната система да се промени (децата да се учат, а не да препускат и накрая да пи6ат то4но така)
– искам лекарите да спазват Хипократовата клетва и да живеят с високо вдигната глава
– искам да се спрат безумните строежи на морето, в планината и в града (те стимулират само онези, които нямат право да гласуват, според т.5 от текста и джоба на представителите на местната власт)
– искам вместо фитнес зали, да се развиват читалища (това го заимствам от един приятел)
– искам да се развиват градовете в България целогодишно, а не само София и тук да са всички
– искам за престъпниците да има правосъдие, което не се обвързва с плащане под масата
– искам да знам, че по висшите редици на държавата има хора, на които вярвам
– искам да няма офшорки
– искам да има естествени правила, подчинени на нормалната логика на човешкия индивид, а не на логиката на целокупната държавна администрация
– искам (повтарям се) хора без средно образование да не могат да гласуват (това ще промени родната ни картинка много бързо)
– искам да има заложени устойчиви обществени порядки (да не си хвърляш боклуците през прозореца, да си подържаш фасадата, да не се предреждаш на светофар със скъпата си кола, да не злоупотребяваш с финансовия статус на родителите си, искам всички да са любезни, искам да няма срамен труд, искам да не даваш най- печелившия бизнес брат си, дори когато той не може да се справи с него, а ти си във властта)
– искам институциите да са независими- да може да се самосезират за нередности, а те да се подчинени на едно и също лице или партия (или поне партиите да имат съвест)
– искам нашите възрастни хора да изглеждат като възрастните хора в чужбина (те са уникално различни)
– искам билетите за театър да струват повече от билетите за кино в мола
– искам да остане нещо нередно, за да има срещу какво да се боря 🙂

p.s. Понеже е късно си запазвам правото да редактирам …..

Преди бурята

Много приятни цветове

Talking to nature even in the city

Това е време изкарано ползотворно! Далеч от „патета“, „facebook“, тъпи хора, тъпи проблеми, политика …. Усещането да храниш такива животни е неревоятно! Не се сравнява с нищо друго! Зарядът, който носи трае дълго!

My future- born to be close to nature….

Изглеждай Скъпо??? WTF? Някой купува ли ме!

Наистина не разбирам тази тенденция … Какво значи да изглеждаш скъпо?
Защо? Тая поговорка „по дрехите посрещат – по ума изпращат“ ни е нанесла много сериозни увреждания….

Нямам все още навик да пиша редовно.. Но пък последната седмица беше доста наситена от събития- два протеста и един атентат. И това без страничните работи, които не са за подценяване … Ужасно се изложи България (аз твърдо се дистанцирам от този случай) с постъпката на около 15 души, които се нахвърлира върху „атентатора“. Дали е атентатор или актьор (примерно Доган не е знаел, щото глътна бастуна и падна от нищо)? Няма значение. Онези, които отидоха да ритат падналия?!?! ? Просто не мога да спра да мисля за злобата.
Те се навеждат ежедневно за какво ли не. И същевременно, понеже се навеждат, нямат никакъв досег с ежедневието на един нормален човек. Нямат досег с ежедневието и на един ненормален човек. Не знаят какво е да нямаш да нахраниш децата си. Не знаят какво е да искаш да живееш в България и зорлем да те гонят … Те са коне с капаци. Те са тунели без изход. Та смятат, че да имаш пари е най- важно на света и отваря врати. Е, не е така! Важно е да чукат млади мадами, които никога няма да живеят истински живот. Важно е да им правят ескорт по пътя. Важно е да минават от друг вход на летището. Важно е някой да ги вози и някой да им пазарува. А те да правят политика! Простете ме, но тези физиономии, които видях не са способни на нищо! Те не са способни да мислят. Нали знаете – външния вид на един човек винаги говори за неговата същина. Представете си момиче, което подражава на чалгата! Представете си момче, което подражава на футболистите. Политиците не подражават на никой. Но е достатъчно да кажеш- сетете се за български политик! Наяве излиза, дебел, мазен, миекащ човек в костюм, който разполага с много средства, с които да докара на себе си още повече средства. Това е! И са тъпи и са неграмотни. Относно атентата – само помислете- кой нормален, а дори и луд човек ще прави атентат в затворено помещение?!?!?! Погледнете в историята назад – всичко е на открито! Какво си е мислел този човек- ще го застрелям и ще избягам?!? Абсурд!
Но това е друга тема … Важното е, че онези, които се „притекоха на помощ“ на Доган, са нережисирани и си показаха истинската същност! Хора без ЖИВОТ! ХОРА ИЗКУСТВЕНИ! Просто си изляха емоциите …. Това е! Нямат къде да живеят! Мъртви души. Дали подобна случка можеше да се случи в Белгия, Англия … И не говоря за атентата?