Граждански дълг – изпълнен!

Днес изпълних гражданския си дълг (който всъщност не коства нищо за никого – 5 минути и 10 стотинки за мен този път)!
Снощи присъствах на много грозна сцена в центъра на София. Охранители от лицензирана фирма твърдят, че са повикани, за да изгонят бездомник от заведение в центъра. Пристигат четирима и застават срещу човека – той с торба, пълна с неясни неща, в ръката; шапка; яке и балтон върху него; мирис – все неща, които говорят, че не е в цветущо състояние. Отиват четиримата от лицензираната фирма при него и най- бабаита, най- отворения застава и му вика „Къв си ти, бе?“ (или нещо от този сорт) и му шутира торбата ….. Аз и неколцина от седящите пред заведението недоумяваме и започваме да се приближаваме към тях. Човекът говори нещо, което не се чува …. Бабаитът му бута шапката от главата (с ужасно пренебрежителен жест, изтласквайки средния пръст от палеца и бутайки козирката) и му говори на висок тон „Ама как така …….., бе?“ … Ние вече сме се доближили и питаме как е възможно такова поведение. Бабаитът: „Ама кой е тоя, та да ми рамахва пръст?“. Ние: „Легитимирайте се! Смятате ли, че удачно да се отнасяте така с този човек?“…. Отклонява се въпроса. На другите трима от четиримата им става неудобно и се отдръпват … Бабаитът също … (Разговорът ни продължи и повече, но бе несъществен). Човекът идва при нас и благодари. Ръкува се с нас. За мен усещането от ръкостискането, оставя впечатление за силен човек, знаещ какво иска. Казва ми неща за мен (при ръкуването), които малцина знаят и си тръгва … с торбата …. здрав!
Чудя се дали този младеж от лицензираната фирма щеше да се „развихри“ върху слабия ако не се бяхме намесили… А останалите трима?
Не ме остави на мира тази случка.
Работата на охранителните фирми не е да бият, нали? Мисля, че е по- скоро да предпазват от побои. Понеже тези момчета не могат да изкарат насъбраното във фитнеса, търсят жертви. Жертви от техния калибър по физически изглед- няма! Те няма да смеят да ги нападнат или да ги обидят, защото не е ясно какво ще им се върне. Затова нападат жертви- слаби и немощни, върху които да избият комплекса си. Комплекса от това да нямаш къде да реализираш натрупаното във фитнеса.
Днес се обадих във въпросната лицензирана охранителна фирма и съобщих мястото, датата, часа и номера на колата на охранителите. Казах им, че не смятам за редно да ставаме свидетели на агресия от техните служители! А напротив – смятам, че техните служители трябва да всяват ред и спокойствие и да отстраняват всеки проблем точна така – с ред и спокойствие! Казах за статута на „човека от през нощта“ и че върху такива като него съвсем не бива да се проявява агресия.
Получих разбиране и уверение, че случаят ще се разследва! Ще се обадя да попитам!
Смятам за редно всеки от нас да постъпва по този начин! Дори да не види резултат веднага- знайте: резултатът ври вече и ще се появи готов съвсем скоро! Ще се появи във формата на ОБЩЕСТВО!

Българска Народна Приказка (с три удивителни)

Един беден старец отишъл за дърва в гората. Бродил, бродил и накрая открил едно кухо дърво да го отсече. Размахал секирата и какво да види: вътре торба с жълтици. Чудил се, маял се  и я взел. Тръгнал си по пътя с каруцата и си казал: „Тези пари не са мои. Трябва да намеря на кого са и да му ги върна“. Не щеш ли на пътя му излязъл един сиромах и го спрял.

-Къде беше, старче?

-В гората.

-Намери ли нещо?-попитал сиромъхът.

-Да, намерих!

-Ох Слава Богу! Продадох една крава и загубих парите. Добре, че си ги намерил- иначе щяхме да умрем от глад.

Дал му парите старецът. Онзи отворил торбата и:

-Тези не са моите пари. Моите бяха сребърни, а тези са златни. Вземи ги …. Не ги искам.

-Е на кого са тогава?, зачудил се старецът.

-На крадците са.- казал сиромахът и продължил по пътя да си дири неговите пари.

-Къде да ги намеря?

-Отиди в гората по тъмно- там ще са.

Тръгнал вечерта старецът да обикаля в гората. Видял в далечината огън и отишъл. Седели група мъже и печали нещо на жарта.

-Добър вечер! Търся крадците. Вие ли сте?

-Не, старче, ние сме хайдути. Ние помагаме на бедните, тровим иззедниците и търсим правдата. За какво са ти крадците?

-Намерих една торба с пари в гората. Искам да им ги върна.

-Отиди в двореца. Крадците са там, казали мъжете.

Тръгнал дядото към двореца. Стигнал и потропал на портите. Царедворците се били събрали на съвет. Излязъл един и го поптал какво дири в двореца. Казал старецът за торбата с пари.

-Дай да ги видя, рекъл царедворецът.

Отворил торбата, усмихнал се и взел да тика старецът навън.

-Тръгвай да дириш на кого са парите. Ела точно след една година, ние ще ги пазим. – и затръшнал вратата.

Тръгнал той, обикалял, обикалял, питал- разпитвал … Не намерил крадците. Върнал се в двореца точна след година. Потропал, царедворците пак били на съвет. Отворил му същият:

-Пак ли ти, старче? Закъсня! Казах ти една година, а ти идваш след година и един ден! Значи си просрочил. Торбата остава тук! Хайде махай се, че имаме работа.

И тогава старчето разбрал, че мъжете в гората правилно са му казали къде са крадците!

Обзор на седмицата (и малко преди нея) Февруари 2015

Най- важното събитие със сигурност за мен, през тази седмица, беше, че ми се развали клавиатурата. Дебна да разбера точно кога и точно защо се получава …. Но при определени комбинации от букви се изписва „ищм,,д“ и курсорът се мести, където си иска, но не там където трябва. Казвам, че това е най- важното, защото то има трайни последици върху мен. Всичко останало е доста преходно, краткотрайно е чудо за три часа. Едно време беше чудо за три дни, а сега е за три часа… понякога и минути. Всичко бърза и информацията, която получаваме няма време да бъде смляна и осмислена.
Преди време осъзнах това и се научих да отсявам, да мълча, когато не съм подготвена по дадена тема, да изисквам от приятел да ми я смели и да ми обясни с думи, които ще разбера. Защото в противен случай, ако трябва да се запознавам с нещо чисто ново, то вече ще е отживелица.
Замисляли ли сте се върху това? Анализирали ли сте какво се случва с информацията от новините, от пресата от сайтовете …. Получаваме я, чуваме я, или стига донякъде или не и после идва новата. Тази първата си остава в небитието и сякаш не я е имало. Така например чуваме за нещо, което ни интересува, искаме да се ангажираме с него и ако не сме много опитни, просто не можем. Опитни – в смисъл да знаеш как да боравиш с новини :-).
Аз лично имам лични задължения и крада от времето за спане, за да комуникирам с хора, от които мога да науча нещо. Но какво правят другите? Скандалът със Саня и Рут ми показа принципът на глутницата. НЕ ЗАЩИТАВАМ нито една от тях. Но:
1. Рут и подкрепящите групата се подадоха на една вълна. Обединиха се, злословиха и анализираха, без да са съвсем наясно със същината на проблема. Проблемът не е Саня. Проблемът е рамката в законите и правилата, която позволява представител на подобна организация да членува в тези дружества. И да нападаш конкретна личност е доста тъпо. Някой ще каже – Вие кво правихте с Пеевски? Ние питахме кой го назначи и как се става директор на пристанище на 21 години. Самият Пеевски е лапал от баницата, която са му дали. Преди да се излезе по медиите трябва да има стройна организация и единна позиция (минавала съм по този път :-)).
2. Защо повечето музиканти не са ходили по събрания. При положение, че има организация, има покани и пр. Никога не са потърсили анажираните с тях институции, но плюят. Това за мен не е ок. За да мога да плюя, преди това ще съм разкостила из основи всичко.
3. Саня има недостатъци. Най- вероятно има и за какво да бъде обвинявана. Не съм се я анализирала. Тя ми е някак далечна като личност. Занимава се с бизнес, от който не разбирам, не съм чела устави, документи и пр. Може би ще го направя. Но това че тя предлага на българския музикален пазар чужда музика и се опитва да го налага (ако това е истина) – ок. Свободна държава, свободен пазар. Всеки да си действа с механизмите. Който иска, да направи асоциация за налагане на българското творчество. Тези
които ме познават, знаят, че не обичам комерсиална музика и съм последния й защитник. Но като има пазар – да си потребяват това е! Все едно някой да обвини друг, че потребява Акуафреш, а не Астера и да се организират протести за това нещо!

Така този проблем ще отшуми точно след два дни – помнете ми думата. Без да искам правя аналогия с Протестна Мрежа, която съществува и ще продължава да съществува поради дългият период на своето формиране. 2 месеца след началото на протестите, после доизкусуряване още година половина, (а то продължава и до днес, доста успешно, бих казала). Трудно е хора, които са събрали днес, утре да успеят да постигнат нещо. Това като контрапункта на бързината на новините. АКо не се захванеш сериозно, преди да се появиш, си обречен да си от тези тричасовите новини.

Днес имаше пресконференция по повод Банско. Против съм строежа на втора кабинка, защото смятам, че този проблем е генериран изкуствено, за да се усвоят пари. Винаги се чудя защо са им на богатите още пари… и как мога аз да съм щастлива без техните пари, а те да не са … Разбрах, че гостите на някои ВИП хотели имат право да минат най- отпред на опашката и да си купат карта. Това не е ли схема за създаване на недоволни, които да идват да те питат „Ама защо няма друга кабинка? Докога ще търпим?“. И ти да казваш “ Ами не ни дават от Зелените“. Кои Зелени, бе джанъм? Там в Благоевград има едни Зелени, които никакви ги няма …. Появяват се само на избори? Чудно ми е те защо не страдат от отлив на избиратели никога ….
Радвам се, че по новините в бТВ споменаха именно тези ВИП хотели. Това направо е нечувано за българските „независими“ медии.
Публикацията ми стана много дълга …А се чудех какво ще пиша!
Спирам и ще продължа с обзора утре!
Подслушването!!! Забравих, то също беше от основните неща 🙂

Дивакуващи на Корал ….

Точно казано! Но освен всичко казано тук и във връзка с дивокъмпингуващите зверове (пиарът на Асоциация Българско Черноморие) искам да ви разкажа какво се случи днес на Корал.
Водата е КА-ФЯ-ВА! Ама невероятно КА-ФЯ-ВА! Не от фекалии, а от прелелия язовир в Ясна поляна (по непътвърдена информация). Морето е бурно, вълните са буквално черни. Ако те хване вълна и те завлече навътре, няма да могат да те намерят.
Ставам сутринта, взимам четката за зъби и каната за чай (за да сложа чай за децата) и си казвам – „Дай да видя морето“. И се върнах след 2 часа. Барабар с децата. Плажът е залят от дънери, тръстики, треви… Целият е черен. Отдалеч прилича на водорасли. Но всъщност са съставки на сладководието. Ако не си видял не можеш да си представиш. И между тях тонове пластмасови шишета, изхвърлени къде ли не от хора невъзпитани и немислещи. И дошли при нас. Под едно шише, в този момент, излиза костенурка. И аз викам- сънувам. После втора, после трета. След шока от гледката, постепенно се окопитвам. Виждам хора на плажа в далечината. Отивам. С децата. ЛЕГЕНИ с костенурки! Около 100! Това било втори транш, казват. Събират ги от плажа и ги носят в най- близката сладоковдна река. Защото тези животинки цяла нощ са били лашкани от адски вълни от реката, навътре в морето (чиято вода и сол може да ги убие) и после на брега. Дали ако бяха друг тип хора щяха да ги занесат обратно? Как така се имали съзнание да станат сутринта и вместо да пият по една бира и да хапнат по едно шкембе са излезли и са спасявали бедставщи животни! Вие познавате ли такива хора, които ще направят това?
Минахме по плажа – до края. Гледам боклуците и не мога да издържам. Не бях подготвена – все още държах четката за зъби и каната, нямах торби за боклук, децата гладни, ама търсят костенурки. Отидох до бара и взех една торба за боклук (беше последната). Минахме и го напълнихме целия с пластмаса и боклуци. И докато отида да направя закуска (бяха озверели вече) и се върна- нямаше какво да чистя. Всеки изпълзял от палатка или каравана с по един чувал и изнесъл по едни- два чувала. Управителят на плажа ме срещна и каза – „Ако някой има нужда – купих чували и имам. Елате да вземете.“
Зверове са на този плаж ни казвам! Сеят зарази!
А ние нямаше какво повече да чистим.
Дойде следобяда! Вълнението продължава.
Хората в момента продължават да събират костенурки- то няма да спре да ги изхвърля поне още два дни. А който имаше късмет срещна и пепелянки и усойници и спаси и тях- от вода, от пръчки, от хора …. и ги занесе в гората! Има и още случки от този ден, но вече съм толкова емоционално изтощена, че не мога да ги споделя – хубави хора, хубави мисли, хубави думи …. Живот!
Въпреки бедствието! Природата не прощава да знаете! Роми, Насо, Петко, Кики, Киро, Никола, Бианка, Асен, Зори, Васо …. Вие знаете …..
п.с Мир на праха на починалите от наводненията!

Раненото пиле на булеварда – Спасено! От двама аматьори! И едни професионалисти!

Покрай всички идиотии, с които се занимавам забравих да спомена нещо много приятно, което ми се случи. Миналия ден, докато се прибирах от работа ( с колело) се натъкнах на един младеж (също с колело), който гледаше в земята- в една птица, която не можеше да лети. Душата не ми позволи да не спра. И той се чудеше какво да прави …. Каза, че има клетка и може да си отиде до вкъщи да я вземе. АЗ останах дежурна при пилето. Половин час! Младежът се върна с клетката и с ръкавици, сложи пилето вътре и …. Звъннах на моята приятелка Zornitsa Todorova, която бързо намери контактите на Добро хрумване (аз нямам смартфон и младежът нямаше). Които пък се оказаха и в близък район. Аз тръгнах, като се разбрахме младежът занесе пилето до там. Разбрахме се да даде моят телефон в клиниката и аз да поема бъдещото развитие (което не знаех какво е- дали трябва вкъщи да го гледа някой, дали навън ?!?! .. а младежа има три кучета и нямаше как да остане при него). Звънях същия ден в клиниката – още не се знаеше какво става и ми обещаха да се обадят на следващата сутрин. И се обадиха. Било със счупено краче. Шинирали го. И го настанали в клетка. Пилето било бебе сива врана и най- вероятно паднало отнякъде. Казаха също, че не е добре да живее при човек, защото на тази възраст пилетата лесно се привързват към хората и попиват от тях и после, на практика, става трудно да ги пуснеш в дивото. Та те – Добро хрумване- ще го задържат 21 (ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНИ), ще го излекуват и специалист ще го пусне на свобода после. Аз благодарих, че има хора като тях, които се грижат за такива животни (които никой не забелязва). А те от своя страна благодариха, че има хора като нас, които не подминават ранени животни, казвайки си „Не мога да помогна на всички“ или „Това не ме интересува“. Просто ми се напълни душата. Това е един от моментите, в които се зареждам с невероятна енергия занапред. А сега ще мина да им оставя някаква сума в касичката!

Разсъждения след дълго отсъствие …

Не говоря за физическо, а за ментално отсъствие 🙂 Отдавна искам да пиша и все не мога да намеря време или си казвам „Сега не съм си структурирала нещата и не мога … “ И така. Не съм активен блогър, та затова ми е простено.
Това което ме занимава в последната половин година са протестите срещу правителството. Освен най- важните, без които не мога- семейство, приятели ( от този сорт), в общи линии друго не ме занимава. Ходих на протестите в началото през юни месец. След това чак през септември. Та досега. По- надолу ще опиша някои въпроси, които ме занимават непрекъснато и чийто отговор може би още не съм намерила. Ще ги опиша, ще опиша и докъде съм се разпростряла в разсъжденията си ….
1. Изпуснах ли нещо? Това е много честа мисъл в главата ми. В началото на протестите ичаше хиляди, хиляди хора …. Като се завърнах -не! Това не ме е обезкуражило в никакъв случай. Просто ми е любопитно какво стана? Като не си там и няма как да знаеш! Същото както за живущите извън София- те са толкова далеч, че няма какво да ги запали, ама грам. То в София има хиляди незапалени, та какво остава за провинцията. ИМаше нужда нещо да възобнови действията на протестиращите и то се случи. Студентите (това с „ранобудните“ не ми допада) вдигнаха духа. На хората, които го имат. Има ужасно много спекулации за действията на студентите, за техните подбуди и пр., но аз ги харесвам. Винаги съм имала някаква интуиция за хората, на която се доверявам. Само като видя лицата им, усещам сила, усещам дух, стил и разум. Вярно е – навсякъде изтъкват техни недостатъци. Те мен не ме притесняват. Защото студентите са студенти. Млади, страстни, нетренирани (както например не са в парламента или правителството), прохождащи в по-интересната част от житейския си път, допускащи грешки, неопитни т.н. Не можем да очакваме от тях да излязат с „Програма за развитие на селските райони в България за периода 2020-2040 година“ …. Не можем да очакваме „Стратегии за увеличаване на събираемостта на вземанията на НОИ или НАП“ … Но можем да очакваме следното:
Участието им в правенето на закони – те хем ще се учат, хем ще упражняват контрол, благодарение на тия досадни, но потребни социални мрежи
Участието им на „общинско ниво“ – те ще могат активно да помагат за нормалното функциониране на общините- взимането на решения на местно ниво, учредяване на различни съвети на местно ниво и др.
Участието им с идеи за устойчивото развитие на милата ни Родина, защото те ги имат. Те, дори и да не са пътували, знаят какво се случва в нормалните страни. А управляващите до момента са си пращали своите млади в чужбина и за тук са гледали съвсем други работи … Залагали са на традиционните си, закостенели виждания и винаги начело е била сумата, която ще получат за дадена операция ….

Изброявам само три неща, но основното, което искам да кажа – СТУДЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА УЧАСВАТ С ИДЕИ, ЗАЩОТО СА МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ.

2. Платените участници?
Това е другото, което ме размисля … Има ли платени участници? Пречи ли ми, че има платени участници в протестите?
Откъде знам, че има платени – нямам твърди доказателства. Хората силно вярват, че Бойко или Костов организират цялото събитие, но … Аз виждам какви хора ходят и знам, че основната част от тях са на протестите със съвсеч други цели.
Разговарям с познати и приятели и всеки от тях (неучаствал в протестите) има доказателства от първо лице, че на някого са плащали. Е, аз такива нямам (а аз съм там). Знам как се разпространяват историите. Помните ли случая за „отвлеченото дете“ в столичен мол- завързано и обръснато и чакащо да бъде изнесено от България? То беше измислица, фигурирала в 100 те граски легенди в Англия, на която се вързаха ужасно много хора и всеки казваше „Да, на съседката ми от горния етаж, на братчедка й детето ….“, „Да, на моята братовчедка на приятелка детето …“ И накрая се оказа нищо. Но всеки човек в стремежа си да се изтъкне и привлече вниманието към себе си преувеличава и оцветява нещата. Така и с тези платени хора на протестите. Политиците са алчни и стиснати.. Никога не биха плащали 6 месеца ВСЕКИ ДЕН на някой … Абсурд. Абсурд. Може би има хора, на които обещват нещо друго, ако нещо се случи … Това не знам и никога няма да узная. И не ме интересува. Защото за мен присъствието на „площада“ ми носи много. Чувствам се сред свои. Което води до следващата точка.
3. Двойнствения живот
Напоследък живея в две реалности – „площада“ и останалото. Имам работа, имам ежедневни задължения в странната ни невръстна държава. Но когато вечер отивам към площада, сърцето ми тупти. Радвам се, че отивам при своите. Радвам се, че след толкова години открих хора като мен. Хора, които дори не мога да нарека свои приятели, ми носят невероятен заряд. През осаналата част от деня не говоря за протестите, защото не искам да влизам в излишни разговори, които имат предизвестен край. Знам кога и с кого какво да говора. Това разделение понякога ми изглежда шизофренно. Понякога – винаги, когато не съм на площада. Чудя се как функционирам денем като имаме незавършени разговори, недоизказани мечти ….с тези … „хора от площада“.
4. Какво ще стане ако Орешарски падне? – Спекулациите са много. Ще изберат този или онзи … Не ме интересува. Върнете се на точката за студентите и ако те правят това, нещата ще са други. Искам три неща обаче за следващите избори: 1. Да е задължетелно да гласуваш. 2. Да не можеш да гласуваш ако не си със средно оброзавание (или текущо в 11ти клас). 3.Да се намали броят на депутатите наполовина.
Не искам да кажа, че разичтам безрезевно на студентите. Това може да се осъществи и от други хора, но те както вече казах са : МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ. Един възрастен и завършен човек, трудно ще влезе в политиката в България, като знае каква паплач има …. А те могат да влязат и да променят нещата ….
5. Какво искам да стане с България:
– искам учителската професия да е престижна и добре платена.
– искам образователната система да се промени (децата да се учат, а не да препускат и накрая да пи6ат то4но така)
– искам лекарите да спазват Хипократовата клетва и да живеят с високо вдигната глава
– искам да се спрат безумните строежи на морето, в планината и в града (те стимулират само онези, които нямат право да гласуват, според т.5 от текста и джоба на представителите на местната власт)
– искам вместо фитнес зали, да се развиват читалища (това го заимствам от един приятел)
– искам да се развиват градовете в България целогодишно, а не само София и тук да са всички
– искам за престъпниците да има правосъдие, което не се обвързва с плащане под масата
– искам да знам, че по висшите редици на държавата има хора, на които вярвам
– искам да няма офшорки
– искам да има естествени правила, подчинени на нормалната логика на човешкия индивид, а не на логиката на целокупната държавна администрация
– искам (повтарям се) хора без средно образование да не могат да гласуват (това ще промени родната ни картинка много бързо)
– искам да има заложени устойчиви обществени порядки (да не си хвърляш боклуците през прозореца, да си подържаш фасадата, да не се предреждаш на светофар със скъпата си кола, да не злоупотребяваш с финансовия статус на родителите си, искам всички да са любезни, искам да няма срамен труд, искам да не даваш най- печелившия бизнес брат си, дори когато той не може да се справи с него, а ти си във властта)
– искам институциите да са независими- да може да се самосезират за нередности, а те да се подчинени на едно и също лице или партия (или поне партиите да имат съвест)
– искам нашите възрастни хора да изглеждат като възрастните хора в чужбина (те са уникално различни)
– искам билетите за театър да струват повече от билетите за кино в мола
– искам да остане нещо нередно, за да има срещу какво да се боря 🙂

p.s. Понеже е късно си запазвам правото да редактирам …..

Джъст анадър дей

Един прекрасен ден наситен с емоции. Завършващ с още повече емоции, които не могат да се дефинират. Доста е трудно, когато човек мисли, че няма с кого да сподели. А той всъщност само мисли. Други говорят и не спират, а той мисли.

Коледа 2010

На първо място: Честито Рождество Христово! Искам да кажа,че това е предмимно семеен празник!  Неозначаващ ЗАДЪЛЖЕТЛНО купуване на подаръци, нито ЗАДЪЛЖИТЕЛНО обикаляне по моловете! Това още повече не е денят, в който трябва да се сещаме за болни и немощни хора! Не е денят, в който трябва да се сещаме за близките си … Не е денят, в който трябва да преядем! Това е един предимно РЕЛИГИОЗЕН СЕМЕЕН ПРАЗНИК!

Това, което ще споделя с вас тази година:

– за мен: имам страхотно семейство!

– за децата: дядо Коледа носи неверотятно щастие на децата и ги навява на размисли (което е много ценно според мен)

– за големите хора: подаръците не са важни! Важно е отношението!

На Коледа не се случват чудеса: изразходват се бюджети! Това е!

Гордея се със себе си, че през останалото време от годната по някакъв начин съм се погрижила за дом за изоставени деца и за дом за бездомни кучета!

Навръх Коледа няма да го направя! Защото има много други, които ще ….

Завръщане!

Доста дълго време не съм писала! Но днес реших, че е крайно време да се завърна!

С една публикация в „Силните на деня“!

Всеки ден пътувам към работа по една и съща улица! От една седмица в единия край на тази улица има огромна дупка! Получава се така, че колите трябва да се изчакват: едните чакат, докато другите заобикалят и обратното! Получават се колосални задръствания! И аз се обадих! На кого? Има телефон за сигнали за проблеми на пътя – 9875555! Обади се някакъв сержант, беше изключително любезен (за мое учудване)! Записа адреса и каза, че веднага ще изпрати екип!

Утре ще видим!

Саботьори?!?! Не! Полицията работи

ДНес на кръстовището на бул. Климент Охридски и Г.М.Димитров две коли изпревариха цялата колона занаправо (минаха в дясната лента) и застанаха най- отпред. И какво мислите, че стана?

Излизе полицай и им посочи с палката да отбият!

СА1133МН обаче избяга! Полицаят започна да се рови, за да извади лист и химикалка и да му запише номера. Дано да е успял!

Вторият С(А)5865 нещо си беше санкциониран!

Авно ще има видов ден за тези гадове …..