#Кой внесе идеята за квадратчето?

Прекрасно е да имаме опция да не подкрепим никого, в които и да е избори, защото кандидатите обезумяват все повече и повече. Хората искат да дадат протестен вот. Да ПОДЧЕРТАЯТ, че не желаят да подкрепят никого.

Явно тези вести са стигнали до управляващите. И те са решили да тушират напрежението, вкарвайки „квадратчето“. Хората доволни. Управляващите също.

Обаче!!! Обаче!!!! В тази държава винаги има обаче.

Така са го измислили, че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.

Преведено на изборен език: Хем избирателят ще е доволен, че не е подкрепил никого и ще мисли, че не е подкрепил никого, хем обаче това ще повдигне процентите на кандидат президентите. Как става това?

Гласовете дадени с „не подкрепям никого“ СЕ БРОЯТ към избирателната активност и видиш ли излиза, че има голяма активност, разбирай заинтересованост.

Но същите тези гласове се изключват от изчислението на процентите на кандидатите и даже засилват процентите на кандидатите, за които има вот..

Ето нагледен пример с 5 кандидата:

При изчисление на избирателната активност	При изчисление на процентите на кандидатите
27% – гласували за кандидат 1	50,94% за кандидат 1
18% –  гласували за кандидат 2	33,96% за кандидат 2
4%   –  гласували за кандидат 3	7,55%   за кандидат 3
2%   –  гласували за кандидат 4	3,77 %  за кандидат 4
2%   –  гласували за кандидат 5	3,77 %   за кандидат 5
27% –  гласували за НИКОГО (не подкрепям нито един кандидат)	Няма ги
20% негласували	Няма ги
Общо 100%	Общо 100%
Заб. Коефицентът на приравнение е 1,88 в този случай

Това e чисто замазване на очите. Грозно! Отвратително!

Излиза така, че гласът на подкрепящите никого ОТИШЛИ ДО УРНИТЕ, е равен на тези, които не са мръднали от домовете си. Но ако си отишъл все пак да кажеш НЕ ИСКАМ НИКОГО, правиш услуга на статуквото. Грозна картинка!

Настоявам гласовете за НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО да не се изключват! Настоявам:

ВОТ НЕ ГЛАСУВАМ ЗА НИКОГО = ВОТ ЗА КАНДИДАТ – ПРЕЗИДЕНТ

Не мога да посъветвам никого какво да прави. Мога да кажа, че настоявам за промяна в това правило!

Българска Народна Приказка (с три удивителни)

Един беден старец отишъл за дърва в гората. Бродил, бродил и накрая открил едно кухо дърво да го отсече. Размахал секирата и какво да види: вътре торба с жълтици. Чудил се, маял се  и я взел. Тръгнал си по пътя с каруцата и си казал: „Тези пари не са мои. Трябва да намеря на кого са и да му ги върна“. Не щеш ли на пътя му излязъл един сиромах и го спрял.

-Къде беше, старче?

-В гората.

-Намери ли нещо?-попитал сиромъхът.

-Да, намерих!

-Ох Слава Богу! Продадох една крава и загубих парите. Добре, че си ги намерил- иначе щяхме да умрем от глад.

Дал му парите старецът. Онзи отворил торбата и:

-Тези не са моите пари. Моите бяха сребърни, а тези са златни. Вземи ги …. Не ги искам.

-Е на кого са тогава?, зачудил се старецът.

-На крадците са.- казал сиромахът и продължил по пътя да си дири неговите пари.

-Къде да ги намеря?

-Отиди в гората по тъмно- там ще са.

Тръгнал вечерта старецът да обикаля в гората. Видял в далечината огън и отишъл. Седели група мъже и печали нещо на жарта.

-Добър вечер! Търся крадците. Вие ли сте?

-Не, старче, ние сме хайдути. Ние помагаме на бедните, тровим иззедниците и търсим правдата. За какво са ти крадците?

-Намерих една торба с пари в гората. Искам да им ги върна.

-Отиди в двореца. Крадците са там, казали мъжете.

Тръгнал дядото към двореца. Стигнал и потропал на портите. Царедворците се били събрали на съвет. Излязъл един и го поптал какво дири в двореца. Казал старецът за торбата с пари.

-Дай да ги видя, рекъл царедворецът.

Отворил торбата, усмихнал се и взел да тика старецът навън.

-Тръгвай да дириш на кого са парите. Ела точно след една година, ние ще ги пазим. – и затръшнал вратата.

Тръгнал той, обикалял, обикалял, питал- разпитвал … Не намерил крадците. Върнал се в двореца точна след година. Потропал, царедворците пак били на съвет. Отворил му същият:

-Пак ли ти, старче? Закъсня! Казах ти една година, а ти идваш след година и един ден! Значи си просрочил. Торбата остава тук! Хайде махай се, че имаме работа.

И тогава старчето разбрал, че мъжете в гората правилно са му казали къде са крадците!

Предразсъдъците и некомпетентността

За мен поняккога е огромна трудност да живея в тази държава. Хем знам, че познавам много от националните особености и като следствие мога да си обясня много от постъпките на хората …. Хем понякога се ядосвам на тези порядки. Предразсъдъците трябва да спрат! Не може винаги да подхождаме по този начин:

1. „Абе мани, ако стане това – тоя ще направи онова!“
2. „Абе мани, ако стане онова – оня ще направи това!“
3. Тоя е отишъл там, за да направи еди какво си!

It’s about time

Един много хубав идиом използвам в залавието. Наскоро моя близка ми каза, че не трябва да изоставям блога си. Напълно съм съгласна, но просто не ми остава време. Затова и не сменям подзаглавието „Още се лутам в блогването“.
Напоследък имам доста изпръстрено ежедневиес какви ли не предизвикателства. Едно по едно овладявам всички – къде успешно, къде не толкова.
Зо последните година и половина изживях толкова неща, че те трудно могат да се опишат, а аз и не искам. Защото те са житейски път, който всеки човек разбира, осъзнава и попива по различен начин. Аз научих най- вече много неща за хората, по единично и в групи, за себе си – поединично и в групи. Вече реагирам съвсем различно на всички предизвикателства. Бих казала по- мъдро (от моя гледна точка).
И смятам скоро да по- често споделям с този блог!

Преди бурята

Много приятни цветове

Talking to nature even in the city

Това е време изкарано ползотворно! Далеч от „патета“, „facebook“, тъпи хора, тъпи проблеми, политика …. Усещането да храниш такива животни е неревоятно! Не се сравнява с нищо друго! Зарядът, който носи трае дълго!

My future- born to be close to nature….

СА 9542 СХ

СА 9542 СХ
Човекът с тази кола, или по- скоро семейството с тази кола, влезе в Борисовата Градина и си паркира колата на самото Слонче (знаете го в центъра на парка). Извадиха си детската количка и си запалиха по цигара. Какво да ги правим милите? Не им се ходи пеша!

Саботьори

Докато днес се прибирах от Младост към Центъра имаше адско задръстване, заради мъглата. Движех се с 20 км/ч и се стараех да не ми заспят децата, за да мога да ги сложа рано да си легнат … И въпреки това не бързах чак толкова, колкото тези:
СА0180РТ
СА1778НН
СА0119НР
ОВ9797АН
СА1033РР
С3308ХА
С2157ХВ
С1250ХХ
СА5717НР
СА6827НА
СА0303СА
Които минаваха в бус лентата! Пак казвам – на мен за такова минаване ми написаха акт. А тях нищо. Даже самите полицаи минаваха в тази забранена лента. Проблемът е, че в края на Цариградско шосе, всички се събират на едно място и правят задръстване, повече отколкото е нужно!? Мислете бе, хитреци! Не сте най- умните все пак! Правилата са направени, за да се спазват и да е по- лесно на всички, а не само на някого!

Саботьори 19.10.2011

С 0723, СА 3661 АВ
Тези хубавци се „напреварват“ да направят десен завой от алея „Яворов“ нагоре по „Цариградско шосе“. Доста са хитри, като се има предвид, че всички се редят и най- вече се движат! Т.е спестяват си около 1,5 минути …. Браво!

Саботьори 2

Днес сутринта случката беше просто потресаваща!

На левия завой на Г.М. Димитров точно при следствената служба:

СА7324 МН от средната лента, без мигач зави в ляво. Оказа се, обаче, че тъпакът иска да направи обратен завой и тъй като отсреща имаше задръстване си остана на мястото и попречи на всички (вкл. и на нас) да напарвят левия завой. Изключително нахалство, пред което аз просто не можах да замълча … Слязох от колата и отидох да го попитам „Как не ви неудобно да се предреждате и на всичкото отгоре да препречите пътя на всички останали?“ Този гъз, вместо да му стане неудобно … ме попита „Ти затова ли слезе, ма?“ Направо побеснях …. Той тръгна, аз му отворих вратата, той щеше да ме отнесе и т.н. Гъзът беше с доста самодоволна физиономия, защото му се е изпречила жена …

Как да има „общество“ у нас, като всеки гледа само себе си ….. Аман!