Дивакуващи на Корал ….

Точно казано! Но освен всичко казано тук и във връзка с дивокъмпингуващите зверове (пиарът на Асоциация Българско Черноморие) искам да ви разкажа какво се случи днес на Корал.
Водата е КА-ФЯ-ВА! Ама невероятно КА-ФЯ-ВА! Не от фекалии, а от прелелия язовир в Ясна поляна (по непътвърдена информация). Морето е бурно, вълните са буквално черни. Ако те хване вълна и те завлече навътре, няма да могат да те намерят.
Ставам сутринта, взимам четката за зъби и каната за чай (за да сложа чай за децата) и си казвам – „Дай да видя морето“. И се върнах след 2 часа. Барабар с децата. Плажът е залят от дънери, тръстики, треви… Целият е черен. Отдалеч прилича на водорасли. Но всъщност са съставки на сладководието. Ако не си видял не можеш да си представиш. И между тях тонове пластмасови шишета, изхвърлени къде ли не от хора невъзпитани и немислещи. И дошли при нас. Под едно шише, в този момент, излиза костенурка. И аз викам- сънувам. После втора, после трета. След шока от гледката, постепенно се окопитвам. Виждам хора на плажа в далечината. Отивам. С децата. ЛЕГЕНИ с костенурки! Около 100! Това било втори транш, казват. Събират ги от плажа и ги носят в най- близката сладоковдна река. Защото тези животинки цяла нощ са били лашкани от адски вълни от реката, навътре в морето (чиято вода и сол може да ги убие) и после на брега. Дали ако бяха друг тип хора щяха да ги занесат обратно? Как така се имали съзнание да станат сутринта и вместо да пият по една бира и да хапнат по едно шкембе са излезли и са спасявали бедставщи животни! Вие познавате ли такива хора, които ще направят това?
Минахме по плажа – до края. Гледам боклуците и не мога да издържам. Не бях подготвена – все още държах четката за зъби и каната, нямах торби за боклук, децата гладни, ама търсят костенурки. Отидох до бара и взех една торба за боклук (беше последната). Минахме и го напълнихме целия с пластмаса и боклуци. И докато отида да направя закуска (бяха озверели вече) и се върна- нямаше какво да чистя. Всеки изпълзял от палатка или каравана с по един чувал и изнесъл по едни- два чувала. Управителят на плажа ме срещна и каза – „Ако някой има нужда – купих чували и имам. Елате да вземете.“
Зверове са на този плаж ни казвам! Сеят зарази!
А ние нямаше какво повече да чистим.
Дойде следобяда! Вълнението продължава.
Хората в момента продължават да събират костенурки- то няма да спре да ги изхвърля поне още два дни. А който имаше късмет срещна и пепелянки и усойници и спаси и тях- от вода, от пръчки, от хора …. и ги занесе в гората! Има и още случки от този ден, но вече съм толкова емоционално изтощена, че не мога да ги споделя – хубави хора, хубави мисли, хубави думи …. Живот!
Въпреки бедствието! Природата не прощава да знаете! Роми, Насо, Петко, Кики, Киро, Никола, Бианка, Асен, Зори, Васо …. Вие знаете …..
п.с Мир на праха на починалите от наводненията!