Не говоря за физическо, а за ментално отсъствие 🙂 Отдавна искам да пиша и все не мога да намеря време или си казвам „Сега не съм си структурирала нещата и не мога … “ И така. Не съм активен блогър, та затова ми е простено.
Това което ме занимава в последната половин година са протестите срещу правителството. Освен най- важните, без които не мога- семейство, приятели ( от този сорт), в общи линии друго не ме занимава. Ходих на протестите в началото през юни месец. След това чак през септември. Та досега. По- надолу ще опиша някои въпроси, които ме занимават непрекъснато и чийто отговор може би още не съм намерила. Ще ги опиша, ще опиша и докъде съм се разпростряла в разсъжденията си ….
1. Изпуснах ли нещо? Това е много честа мисъл в главата ми. В началото на протестите ичаше хиляди, хиляди хора …. Като се завърнах -не! Това не ме е обезкуражило в никакъв случай. Просто ми е любопитно какво стана? Като не си там и няма как да знаеш! Същото както за живущите извън София- те са толкова далеч, че няма какво да ги запали, ама грам. То в София има хиляди незапалени, та какво остава за провинцията. ИМаше нужда нещо да възобнови действията на протестиращите и то се случи. Студентите (това с „ранобудните“ не ми допада) вдигнаха духа. На хората, които го имат. Има ужасно много спекулации за действията на студентите, за техните подбуди и пр., но аз ги харесвам. Винаги съм имала някаква интуиция за хората, на която се доверявам. Само като видя лицата им, усещам сила, усещам дух, стил и разум. Вярно е – навсякъде изтъкват техни недостатъци. Те мен не ме притесняват. Защото студентите са студенти. Млади, страстни, нетренирани (както например не са в парламента или правителството), прохождащи в по-интересната част от житейския си път, допускащи грешки, неопитни т.н. Не можем да очакваме от тях да излязат с „Програма за развитие на селските райони в България за периода 2020-2040 година“ …. Не можем да очакваме „Стратегии за увеличаване на събираемостта на вземанията на НОИ или НАП“ … Но можем да очакваме следното:
Участието им в правенето на закони – те хем ще се учат, хем ще упражняват контрол, благодарение на тия досадни, но потребни социални мрежи
Участието им на „общинско ниво“ – те ще могат активно да помагат за нормалното функциониране на общините- взимането на решения на местно ниво, учредяване на различни съвети на местно ниво и др.
Участието им с идеи за устойчивото развитие на милата ни Родина, защото те ги имат. Те, дори и да не са пътували, знаят какво се случва в нормалните страни. А управляващите до момента са си пращали своите млади в чужбина и за тук са гледали съвсем други работи … Залагали са на традиционните си, закостенели виждания и винаги начело е била сумата, която ще получат за дадена операция ….
Изброявам само три неща, но основното, което искам да кажа – СТУДЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА УЧАСВАТ С ИДЕИ, ЗАЩОТО СА МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ.
2. Платените участници?
Това е другото, което ме размисля … Има ли платени участници? Пречи ли ми, че има платени участници в протестите?
Откъде знам, че има платени – нямам твърди доказателства. Хората силно вярват, че Бойко или Костов организират цялото събитие, но … Аз виждам какви хора ходят и знам, че основната част от тях са на протестите със съвсеч други цели.
Разговарям с познати и приятели и всеки от тях (неучаствал в протестите) има доказателства от първо лице, че на някого са плащали. Е, аз такива нямам (а аз съм там). Знам как се разпространяват историите. Помните ли случая за „отвлеченото дете“ в столичен мол- завързано и обръснато и чакащо да бъде изнесено от България? То беше измислица, фигурирала в 100 те граски легенди в Англия, на която се вързаха ужасно много хора и всеки казваше „Да, на съседката ми от горния етаж, на братчедка й детето ….“, „Да, на моята братовчедка на приятелка детето …“ И накрая се оказа нищо. Но всеки човек в стремежа си да се изтъкне и привлече вниманието към себе си преувеличава и оцветява нещата. Така и с тези платени хора на протестите. Политиците са алчни и стиснати.. Никога не биха плащали 6 месеца ВСЕКИ ДЕН на някой … Абсурд. Абсурд. Може би има хора, на които обещват нещо друго, ако нещо се случи … Това не знам и никога няма да узная. И не ме интересува. Защото за мен присъствието на „площада“ ми носи много. Чувствам се сред свои. Което води до следващата точка.
3. Двойнствения живот
Напоследък живея в две реалности – „площада“ и останалото. Имам работа, имам ежедневни задължения в странната ни невръстна държава. Но когато вечер отивам към площада, сърцето ми тупти. Радвам се, че отивам при своите. Радвам се, че след толкова години открих хора като мен. Хора, които дори не мога да нарека свои приятели, ми носят невероятен заряд. През осаналата част от деня не говоря за протестите, защото не искам да влизам в излишни разговори, които имат предизвестен край. Знам кога и с кого какво да говора. Това разделение понякога ми изглежда шизофренно. Понякога – винаги, когато не съм на площада. Чудя се как функционирам денем като имаме незавършени разговори, недоизказани мечти ….с тези … „хора от площада“.
4. Какво ще стане ако Орешарски падне? – Спекулациите са много. Ще изберат този или онзи … Не ме интересува. Върнете се на точката за студентите и ако те правят това, нещата ще са други. Искам три неща обаче за следващите избори: 1. Да е задължетелно да гласуваш. 2. Да не можеш да гласуваш ако не си със средно оброзавание (или текущо в 11ти клас). 3.Да се намали броят на депутатите наполовина.
Не искам да кажа, че разичтам безрезевно на студентите. Това може да се осъществи и от други хора, но те както вече казах са : МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ. Един възрастен и завършен човек, трудно ще влезе в политиката в България, като знае каква паплач има …. А те могат да влязат и да променят нещата ….
5. Какво искам да стане с България:
– искам учителската професия да е престижна и добре платена.
– искам образователната система да се промени (децата да се учат, а не да препускат и накрая да пи6ат то4но така)
– искам лекарите да спазват Хипократовата клетва и да живеят с високо вдигната глава
– искам да се спрат безумните строежи на морето, в планината и в града (те стимулират само онези, които нямат право да гласуват, според т.5 от текста и джоба на представителите на местната власт)
– искам вместо фитнес зали, да се развиват читалища (това го заимствам от един приятел)
– искам да се развиват градовете в България целогодишно, а не само София и тук да са всички
– искам за престъпниците да има правосъдие, което не се обвързва с плащане под масата
– искам да знам, че по висшите редици на държавата има хора, на които вярвам
– искам да няма офшорки
– искам да има естествени правила, подчинени на нормалната логика на човешкия индивид, а не на логиката на целокупната държавна администрация
– искам (повтарям се) хора без средно образование да не могат да гласуват (това ще промени родната ни картинка много бързо)
– искам да има заложени устойчиви обществени порядки (да не си хвърляш боклуците през прозореца, да си подържаш фасадата, да не се предреждаш на светофар със скъпата си кола, да не злоупотребяваш с финансовия статус на родителите си, искам всички да са любезни, искам да няма срамен труд, искам да не даваш най- печелившия бизнес брат си, дори когато той не може да се справи с него, а ти си във властта)
– искам институциите да са независими- да може да се самосезират за нередности, а те да се подчинени на едно и също лице или партия (или поне партиите да имат съвест)
– искам нашите възрастни хора да изглеждат като възрастните хора в чужбина (те са уникално различни)
– искам билетите за театър да струват повече от билетите за кино в мола
– искам да остане нещо нередно, за да има срещу какво да се боря 🙂
p.s. Понеже е късно си запазвам правото да редактирам …..
Блогът на Мария Кавлакова 