Хижа Пейова Бука

Неделната ни разходка тази семица беше до хижа „Пейова Бука“. Как я открихме? Лесно. Както всяка друга подобна разходка- търсим еднодневни маршрути около София, подходящи за деца.

Повечето упътвания сочеха начална точка от Долни Пасарел. Това се пада малко преди ресторанта на 31-ви километър (пътя между София и Самоков, след Панчарево).  През цялото време очаквах да видим табела „Долни Пасарел“, но такава не видях. Затова спряхме на ресторанта на 31-ви км. и попитахме. Казаха ни, че маршрута от Долни Пасарел е обрасъл и труднопроходим. Посъветваха ни да поемем по маршрута от „Стената“.  И така, стигнхме до „Стената“ – едноименен ресторант по пътя за Самоков. Попитахме за маршрута и се оказа, че е изключително лесен и съвсем наблизо – „Направо и нагоре, само по пътеката, без да завивате“. Зачудихме дали да не спрем да обядваме в ресторанта, но постъпихме разумно и решихме да го направим после (един вид да си заслужим храната). Тръгнахме нагоре – 6 възрастни, 6 деца и едно куче.

Пътят е чакълест, достатъчно широк. През цялото време се разминавахме с джипове на ловни дружинки и атв-та. Всички бяха съобразителни – намаляваха скоростта, правеха път, но все пак беше странно да има толкова много (поне 6 за час).

Мястото и целият път до горе изглеждаха доста зле. В много участъци имаше мини – сметища – бутилки от бира, найлонови торби и др. Дърветата бяха доста пострадали – изглеждаха доста олющени и опърпани. Не приличаха на пострадали от буря, а от човешка намеса – сякаш някой ги беше чупил нарочно….На много места имаше готови трупи за товарене и продажба (доколкото аз разбирам, де).

Времето за достигане до хижата бе около час и 40 минути, лек преход. Предвид, че е средата на октомври, уцелихме много топло и приятно време. Децата събираха листа, за да правят красоти, ядоха шипки ….

Хижата се оказа неработеща от доста отдавна- нещо което в ривютата в нета, не пишеше. Там се казваше, че понякога работи събота и неделя, но … като я видяхме разбрахме, че това не е вярно. На вратата имаше катинар, а като се погледне през прозорците се виждаха паяжини на поне 2 години и мебелировка от миналия век 🙂 (това си е пресилено от мен)

Отвън имаше маси за сядане за доста хора, където се разположихме за късна закуска. Бяхме известени от интернет публикациите, че вода в района няма. Което отчетохме за проблем, тъй като точно до пейките имаше горящ огън. Благодарение на едно странно устройство, което намерихме на масата, разбрахме че в близост има вода. Устройството, не съм го снимала – не знам защо !!!!, но представляваше 5 литрова бутилка от минерална вода закачена, посредством найлов плик, вързан на възел, за пръчка на парцал и пълна наполовина с вода. Мръсна, но вода. Търсейки после открихме кладенец. Напълнихме шишето няколко пъти и така угасихме огъня.

В района на „хижата“ имаше доста стари постройки- вероятно предишна сграда на хижата и бани и тоалетни, които бяха доста порутени. И тях не съм снимала, защото ми беше жал- такова хубаво място, отишло на кино. Районът беше доста замърсен и, личеше си, доста посещаван от хора с пищови:

Забележете следите от куршуми: 

 

Някой се бе опитал да внесе респект, относно хвърлянето на боклуци, но не бе успял:

След като се насладихме на хубавото октомврийско слънце, тръгнахме надолу. И разбира се, спряхме в „Стената“. Следващия път трябва да спрем и в „31- ви километър“, защото обещахме 🙂

За забраните и евентуалните боклуци

Снимка от събитие на Корал, в което подкрепихме Събедбната реформа

Изгрев на Корал!

„Забрани има в такива държави като Германия, Англия, Великобритания ….. ?!?!“ С това зпочва МИНИСТЪРЪТ на ТУРИЗМА в предаването, за което по- надолу има линк. Кое е Англия, кое е Великобритания и дали в двете държави е забранено? Ами не- в Шотландия и Англия (които са част от Великобритания, госпожо Министър) има доста места, на които това е позволено, при солени глоби за замърсяване – разбира се!
После има кадри на Коста Дел Кроко в репортажа, който не е мое откритие, но често съм го споменавала и сега влиза с яки кадри отгоре, които УБИВАТ. Пример за безхаберността на държавата – без значение кой е управляващият! Бетон в ултра мега размери, който стои и нищо не се случва! Това чудо стои там и заема невероятен процент от площта, а те ми казват, че не мога да спя на палатка?!?! Напомням си, че миналата година, МРРБ си направи пиар с решение да бутне един хотел в близост до къмпинг „ЮГ“, ама кво стана – НИЩО! Но пари за проверяващи по морето сигурно ще се намерят!

Репортажът продължава: Полина Паунова както винаги е блестяща и цитира закона, според който можеш да строиш до 7,5м. в Зона А, но не можеш да опъваш палатка – това малко хора го знаят. Малко хора знаят, че дефиницията за зона „А“ е „измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.“ Приятели, това позволява доста различни тълкувания, защото има плажове по- широки от 100м. и тогава какво? Защо няма дефиниция дали се брои от морския бряг или от края на плажната ивица? Защото не е изгодно! За да има вратичка!
Филип Аврамов е както винаги умерен и мъдър.
Васил е както винаги запален и мъдър (допълва ме)!
Първан Симеонов типично за професията си е „analyst“.
И четиримата – блестящи, изобразяващи всички типове диви къмпингари!
Аз много се радвам на наредбата за запазването на плажовете Корал, Карадере и Иракли. Благодаря за нея и са надявам тя да е направена с чисти подбуди, а не с намерение някой ден даденият плаж да бъде пред хотела на някой ОЛИГАРХ!

Не целя да осмивам никого, но:
1. Според мен даването на пример с чужди държави е признак на слабост,защото понякога ако си различен можеш да спечелиш много! В нашето публично пространство непрекъснато се изтъкват държавите със забрана за такова къмпингуване и никога тези с позволение. Виждала съм невероятни плажове в Гърция – извън закона, които изглеждат по- добре, от който и да е къмпинг в България?
2. Защо къмпингите в България бяха унищожени и ограбени? Защо в момента е десет пъти по- трудно да направиш къмпинг, отколкото да построиш хотел?
2. Опорката за това, че остава мръсотия е просто невалидна. Мръсотия, господа, оставят невъзпитаните българи навсякъде. Вижте всеки паркинг по магистралите на Бойко – що не забраните шофьорите? Мръсотия има около всеки строеж- що не ги забраните …. да не говорим, че строителите ходят до тоалетна по голяма и малка нужда в градинките …. Мръсотия има на 7-те Рилски езера откакто достъпът стана лесен до там (преди, когато се стигаше пеш, си носехме боклуците по джобовете). Мръсотия има на Слънчев бряг срещу всеки хотел, защото невъзпитаният българин се интересува само от своето – той не си дава сметка, че ако съседът му не е добре и той няма да бъде ….. Мръсотия има и на Банско, и в Пампорово, и в Боровец …..Защо не се забранят хотелите питам аз, след като техните обитатели явно хвърлят боклуци? Дайте статистика за извозените боклуци! Не искат! Искам също така да отбележа, че общините по морето за ДЛЪЖНИ да извозват сметта ако няма концесионери или наематели! И ако съобщават за това къде колко боклук има- да направят разследване и да знаят кой го оставя. Аз лично тази година извадих около 30 консерви копърка от 89-та година на Корал! Кой не е почиствал – аз или кметовете? За кои боклуци говорим? Говорим за тези невъзпитани българи, които минават покрай плажа и изхвърлят боклуци. Те са много и не са от една категория, а от много! Но не са „диво къмпингуващите“.
Какъв е този мотив – че „те стоят без течаща вода“ и без „тоалетна“? Това е избор на отделния индивид как да почива. Нима не е по- близо до природата да нямаш вода и ток, отколкото да имаш бойлер, климатик и хладилник. Искам също да отбележа, че има т.нар преносими тоалетни, които могат да бъдат поставени където си поискаш. Има специални водоноски, с които за поне седмица имаш течаща вода! Ако искаш!

Видях си профилната снимка- Borislav Sandov, що не си министър? Поне знаеш ли столиците на Великобритания и на Англия?
Това е линкът от гостуването на министър Ангелкова в Нова телевизия:
http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/03/08/141458/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE/
Ето линкове към почистването на плажовете (сега от Корал) https://www.facebook.com/maria.kavlakova/videos/vb.612371156/10152191924306157/?type=2&theater
Ето от Каадере:
https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.1053000931458123&type=1&pnref=story
Снимка от почистването на Аркутино. Там няма къмпингуващи. Що ли има боклук?

Трябва да се внесе регулация, преди да се внесе забрана в къмпингуването! Точка!

Българска Народна Приказка (с три удивителни)

Един беден старец отишъл за дърва в гората. Бродил, бродил и накрая открил едно кухо дърво да го отсече. Размахал секирата и какво да види: вътре торба с жълтици. Чудил се, маял се  и я взел. Тръгнал си по пътя с каруцата и си казал: „Тези пари не са мои. Трябва да намеря на кого са и да му ги върна“. Не щеш ли на пътя му излязъл един сиромах и го спрял.

-Къде беше, старче?

-В гората.

-Намери ли нещо?-попитал сиромъхът.

-Да, намерих!

-Ох Слава Богу! Продадох една крава и загубих парите. Добре, че си ги намерил- иначе щяхме да умрем от глад.

Дал му парите старецът. Онзи отворил торбата и:

-Тези не са моите пари. Моите бяха сребърни, а тези са златни. Вземи ги …. Не ги искам.

-Е на кого са тогава?, зачудил се старецът.

-На крадците са.- казал сиромахът и продължил по пътя да си дири неговите пари.

-Къде да ги намеря?

-Отиди в гората по тъмно- там ще са.

Тръгнал вечерта старецът да обикаля в гората. Видял в далечината огън и отишъл. Седели група мъже и печали нещо на жарта.

-Добър вечер! Търся крадците. Вие ли сте?

-Не, старче, ние сме хайдути. Ние помагаме на бедните, тровим иззедниците и търсим правдата. За какво са ти крадците?

-Намерих една торба с пари в гората. Искам да им ги върна.

-Отиди в двореца. Крадците са там, казали мъжете.

Тръгнал дядото към двореца. Стигнал и потропал на портите. Царедворците се били събрали на съвет. Излязъл един и го поптал какво дири в двореца. Казал старецът за торбата с пари.

-Дай да ги видя, рекъл царедворецът.

Отворил торбата, усмихнал се и взел да тика старецът навън.

-Тръгвай да дириш на кого са парите. Ела точно след една година, ние ще ги пазим. – и затръшнал вратата.

Тръгнал той, обикалял, обикалял, питал- разпитвал … Не намерил крадците. Върнал се в двореца точна след година. Потропал, царедворците пак били на съвет. Отворил му същият:

-Пак ли ти, старче? Закъсня! Казах ти една година, а ти идваш след година и един ден! Значи си просрочил. Торбата остава тук! Хайде махай се, че имаме работа.

И тогава старчето разбрал, че мъжете в гората правилно са му казали къде са крадците!

Email-ите на депутатите в Народно Събрание

Миналият февруари реализирахме един опит за диалог с народните избранници в 42-то НС. От тогава някакси имам афинитет към дейността на работещите в тази сграда. Защото диалогът се случи само с 6,66 % от работещите там.

Изпратихме писма – на хартия до всеки депутат!

Тази година, с мои приятели и съмишленици, по време на поредния разговор за това как да стане оправията в тая държава, решихме да попитаме г-жа председателя на НС за какво служат email-ите на депутатите. И го направихме!

Тук има добра новина – ГОСПОЖА ЦАЧЕВА НИ ОТГОВОРИ! ЗА РАЗЛИКА ОТПРЕДИ ГОДИНА, КОГАТО БЕШЕ ПРОСТО РЕДОВИ ДЕПУТАТ И ЗАМЪЛЧА!

Ами може би е замълчала, защото отговорите по email са пожелателни. И защото няма реален механизъм, по който депутат да трябва да вземе отношение.

Няма лошо! Само да се знае – email-ите на депутатите са част от проект „Модерна парламентарна администрация в услуга на обществото” на стойност 587 683,85 лева. И депутатите не ги четат! Аз лично съм писала на тези email-и поне 10 пъти и никога не съм получавала отговор.

Работата ми е свързана с постоянна комуникация с хора от всякакъв ранг. И знаете ли какво виждам – тези от най- висок ранг отговарят винаги! ВИНАГИ! Независимо кой си и с какво се занимаваш! Това е политика! Така де- корпоративна политика! Защото не се знае кога, кой какъв ще бъде :-)!

А в истинската политика – политика в услуга на общестовото – няма! И се замислете, че в нашето общество един маркетинг директор получава много повече съобщения на ден, отколкото един депутат (защото за депутатите всички знаят …..че не ги еня )

На снимката не се чете добре, но пише, в общи линии, че всичко е пожелателно!

И да уточня – става дума за мейлите, които завършват на @parliament.bg

Още нещо – парлемантарните групи, които са длъжни да отговарят на email-и, ги нямат публикувани на сайта. Човек може трудно да ги издири! Камо ли да ги задължи да отговорят!

Давам си сметка, че това, за което пиша е доста странно и не е важно. Но и в него има определена значимост!

Вие какво мислите?

Обзор на седмицата (и малко преди нея) Февруари 2015

Най- важното събитие със сигурност за мен, през тази седмица, беше, че ми се развали клавиатурата. Дебна да разбера точно кога и точно защо се получава …. Но при определени комбинации от букви се изписва „ищм,,д“ и курсорът се мести, където си иска, но не там където трябва. Казвам, че това е най- важното, защото то има трайни последици върху мен. Всичко останало е доста преходно, краткотрайно е чудо за три часа. Едно време беше чудо за три дни, а сега е за три часа… понякога и минути. Всичко бърза и информацията, която получаваме няма време да бъде смляна и осмислена.
Преди време осъзнах това и се научих да отсявам, да мълча, когато не съм подготвена по дадена тема, да изисквам от приятел да ми я смели и да ми обясни с думи, които ще разбера. Защото в противен случай, ако трябва да се запознавам с нещо чисто ново, то вече ще е отживелица.
Замисляли ли сте се върху това? Анализирали ли сте какво се случва с информацията от новините, от пресата от сайтовете …. Получаваме я, чуваме я, или стига донякъде или не и после идва новата. Тази първата си остава в небитието и сякаш не я е имало. Така например чуваме за нещо, което ни интересува, искаме да се ангажираме с него и ако не сме много опитни, просто не можем. Опитни – в смисъл да знаеш как да боравиш с новини :-).
Аз лично имам лични задължения и крада от времето за спане, за да комуникирам с хора, от които мога да науча нещо. Но какво правят другите? Скандалът със Саня и Рут ми показа принципът на глутницата. НЕ ЗАЩИТАВАМ нито една от тях. Но:
1. Рут и подкрепящите групата се подадоха на една вълна. Обединиха се, злословиха и анализираха, без да са съвсем наясно със същината на проблема. Проблемът не е Саня. Проблемът е рамката в законите и правилата, която позволява представител на подобна организация да членува в тези дружества. И да нападаш конкретна личност е доста тъпо. Някой ще каже – Вие кво правихте с Пеевски? Ние питахме кой го назначи и как се става директор на пристанище на 21 години. Самият Пеевски е лапал от баницата, която са му дали. Преди да се излезе по медиите трябва да има стройна организация и единна позиция (минавала съм по този път :-)).
2. Защо повечето музиканти не са ходили по събрания. При положение, че има организация, има покани и пр. Никога не са потърсили анажираните с тях институции, но плюят. Това за мен не е ок. За да мога да плюя, преди това ще съм разкостила из основи всичко.
3. Саня има недостатъци. Най- вероятно има и за какво да бъде обвинявана. Не съм се я анализирала. Тя ми е някак далечна като личност. Занимава се с бизнес, от който не разбирам, не съм чела устави, документи и пр. Може би ще го направя. Но това че тя предлага на българския музикален пазар чужда музика и се опитва да го налага (ако това е истина) – ок. Свободна държава, свободен пазар. Всеки да си действа с механизмите. Който иска, да направи асоциация за налагане на българското творчество. Тези
които ме познават, знаят, че не обичам комерсиална музика и съм последния й защитник. Но като има пазар – да си потребяват това е! Все едно някой да обвини друг, че потребява Акуафреш, а не Астера и да се организират протести за това нещо!

Така този проблем ще отшуми точно след два дни – помнете ми думата. Без да искам правя аналогия с Протестна Мрежа, която съществува и ще продължава да съществува поради дългият период на своето формиране. 2 месеца след началото на протестите, после доизкусуряване още година половина, (а то продължава и до днес, доста успешно, бих казала). Трудно е хора, които са събрали днес, утре да успеят да постигнат нещо. Това като контрапункта на бързината на новините. АКо не се захванеш сериозно, преди да се появиш, си обречен да си от тези тричасовите новини.

Днес имаше пресконференция по повод Банско. Против съм строежа на втора кабинка, защото смятам, че този проблем е генериран изкуствено, за да се усвоят пари. Винаги се чудя защо са им на богатите още пари… и как мога аз да съм щастлива без техните пари, а те да не са … Разбрах, че гостите на някои ВИП хотели имат право да минат най- отпред на опашката и да си купат карта. Това не е ли схема за създаване на недоволни, които да идват да те питат „Ама защо няма друга кабинка? Докога ще търпим?“. И ти да казваш “ Ами не ни дават от Зелените“. Кои Зелени, бе джанъм? Там в Благоевград има едни Зелени, които никакви ги няма …. Появяват се само на избори? Чудно ми е те защо не страдат от отлив на избиратели никога ….
Радвам се, че по новините в бТВ споменаха именно тези ВИП хотели. Това направо е нечувано за българските „независими“ медии.
Публикацията ми стана много дълга …А се чудех какво ще пиша!
Спирам и ще продължа с обзора утре!
Подслушването!!! Забравих, то също беше от основните неща 🙂

Разсъждения след дълго отсъствие …

Не говоря за физическо, а за ментално отсъствие 🙂 Отдавна искам да пиша и все не мога да намеря време или си казвам „Сега не съм си структурирала нещата и не мога … “ И така. Не съм активен блогър, та затова ми е простено.
Това което ме занимава в последната половин година са протестите срещу правителството. Освен най- важните, без които не мога- семейство, приятели ( от този сорт), в общи линии друго не ме занимава. Ходих на протестите в началото през юни месец. След това чак през септември. Та досега. По- надолу ще опиша някои въпроси, които ме занимават непрекъснато и чийто отговор може би още не съм намерила. Ще ги опиша, ще опиша и докъде съм се разпростряла в разсъжденията си ….
1. Изпуснах ли нещо? Това е много честа мисъл в главата ми. В началото на протестите ичаше хиляди, хиляди хора …. Като се завърнах -не! Това не ме е обезкуражило в никакъв случай. Просто ми е любопитно какво стана? Като не си там и няма как да знаеш! Същото както за живущите извън София- те са толкова далеч, че няма какво да ги запали, ама грам. То в София има хиляди незапалени, та какво остава за провинцията. ИМаше нужда нещо да възобнови действията на протестиращите и то се случи. Студентите (това с „ранобудните“ не ми допада) вдигнаха духа. На хората, които го имат. Има ужасно много спекулации за действията на студентите, за техните подбуди и пр., но аз ги харесвам. Винаги съм имала някаква интуиция за хората, на която се доверявам. Само като видя лицата им, усещам сила, усещам дух, стил и разум. Вярно е – навсякъде изтъкват техни недостатъци. Те мен не ме притесняват. Защото студентите са студенти. Млади, страстни, нетренирани (както например не са в парламента или правителството), прохождащи в по-интересната част от житейския си път, допускащи грешки, неопитни т.н. Не можем да очакваме от тях да излязат с „Програма за развитие на селските райони в България за периода 2020-2040 година“ …. Не можем да очакваме „Стратегии за увеличаване на събираемостта на вземанията на НОИ или НАП“ … Но можем да очакваме следното:
Участието им в правенето на закони – те хем ще се учат, хем ще упражняват контрол, благодарение на тия досадни, но потребни социални мрежи
Участието им на „общинско ниво“ – те ще могат активно да помагат за нормалното функциониране на общините- взимането на решения на местно ниво, учредяване на различни съвети на местно ниво и др.
Участието им с идеи за устойчивото развитие на милата ни Родина, защото те ги имат. Те, дори и да не са пътували, знаят какво се случва в нормалните страни. А управляващите до момента са си пращали своите млади в чужбина и за тук са гледали съвсем други работи … Залагали са на традиционните си, закостенели виждания и винаги начело е била сумата, която ще получат за дадена операция ….

Изброявам само три неща, но основното, което искам да кажа – СТУДЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА УЧАСВАТ С ИДЕИ, ЗАЩОТО СА МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ.

2. Платените участници?
Това е другото, което ме размисля … Има ли платени участници? Пречи ли ми, че има платени участници в протестите?
Откъде знам, че има платени – нямам твърди доказателства. Хората силно вярват, че Бойко или Костов организират цялото събитие, но … Аз виждам какви хора ходят и знам, че основната част от тях са на протестите със съвсеч други цели.
Разговарям с познати и приятели и всеки от тях (неучаствал в протестите) има доказателства от първо лице, че на някого са плащали. Е, аз такива нямам (а аз съм там). Знам как се разпространяват историите. Помните ли случая за „отвлеченото дете“ в столичен мол- завързано и обръснато и чакащо да бъде изнесено от България? То беше измислица, фигурирала в 100 те граски легенди в Англия, на която се вързаха ужасно много хора и всеки казваше „Да, на съседката ми от горния етаж, на братчедка й детето ….“, „Да, на моята братовчедка на приятелка детето …“ И накрая се оказа нищо. Но всеки човек в стремежа си да се изтъкне и привлече вниманието към себе си преувеличава и оцветява нещата. Така и с тези платени хора на протестите. Политиците са алчни и стиснати.. Никога не биха плащали 6 месеца ВСЕКИ ДЕН на някой … Абсурд. Абсурд. Може би има хора, на които обещват нещо друго, ако нещо се случи … Това не знам и никога няма да узная. И не ме интересува. Защото за мен присъствието на „площада“ ми носи много. Чувствам се сред свои. Което води до следващата точка.
3. Двойнствения живот
Напоследък живея в две реалности – „площада“ и останалото. Имам работа, имам ежедневни задължения в странната ни невръстна държава. Но когато вечер отивам към площада, сърцето ми тупти. Радвам се, че отивам при своите. Радвам се, че след толкова години открих хора като мен. Хора, които дори не мога да нарека свои приятели, ми носят невероятен заряд. През осаналата част от деня не говоря за протестите, защото не искам да влизам в излишни разговори, които имат предизвестен край. Знам кога и с кого какво да говора. Това разделение понякога ми изглежда шизофренно. Понякога – винаги, когато не съм на площада. Чудя се как функционирам денем като имаме незавършени разговори, недоизказани мечти ….с тези … „хора от площада“.
4. Какво ще стане ако Орешарски падне? – Спекулациите са много. Ще изберат този или онзи … Не ме интересува. Върнете се на точката за студентите и ако те правят това, нещата ще са други. Искам три неща обаче за следващите избори: 1. Да е задължетелно да гласуваш. 2. Да не можеш да гласуваш ако не си със средно оброзавание (или текущо в 11ти клас). 3.Да се намали броят на депутатите наполовина.
Не искам да кажа, че разичтам безрезевно на студентите. Това може да се осъществи и от други хора, но те както вече казах са : МЛАДИ, НЕКОРУМПИРАНИ, НЕВЕРБУВАНИ И НЕОПЕТНЕНИ. Един възрастен и завършен човек, трудно ще влезе в политиката в България, като знае каква паплач има …. А те могат да влязат и да променят нещата ….
5. Какво искам да стане с България:
– искам учителската професия да е престижна и добре платена.
– искам образователната система да се промени (децата да се учат, а не да препускат и накрая да пи6ат то4но така)
– искам лекарите да спазват Хипократовата клетва и да живеят с високо вдигната глава
– искам да се спрат безумните строежи на морето, в планината и в града (те стимулират само онези, които нямат право да гласуват, според т.5 от текста и джоба на представителите на местната власт)
– искам вместо фитнес зали, да се развиват читалища (това го заимствам от един приятел)
– искам да се развиват градовете в България целогодишно, а не само София и тук да са всички
– искам за престъпниците да има правосъдие, което не се обвързва с плащане под масата
– искам да знам, че по висшите редици на държавата има хора, на които вярвам
– искам да няма офшорки
– искам да има естествени правила, подчинени на нормалната логика на човешкия индивид, а не на логиката на целокупната държавна администрация
– искам (повтарям се) хора без средно образование да не могат да гласуват (това ще промени родната ни картинка много бързо)
– искам да има заложени устойчиви обществени порядки (да не си хвърляш боклуците през прозореца, да си подържаш фасадата, да не се предреждаш на светофар със скъпата си кола, да не злоупотребяваш с финансовия статус на родителите си, искам всички да са любезни, искам да няма срамен труд, искам да не даваш най- печелившия бизнес брат си, дори когато той не може да се справи с него, а ти си във властта)
– искам институциите да са независими- да може да се самосезират за нередности, а те да се подчинени на едно и също лице или партия (или поне партиите да имат съвест)
– искам нашите възрастни хора да изглеждат като възрастните хора в чужбина (те са уникално различни)
– искам билетите за театър да струват повече от билетите за кино в мола
– искам да остане нещо нередно, за да има срещу какво да се боря 🙂

p.s. Понеже е късно си запазвам правото да редактирам …..

Рождество Христово в Драгалевски манастир

Много странна инсталация … Раждането ва Иисус!
Драгалевски манастир, края на 2012

After Подлез за чупене на крака

Днес се замислих за нашата икономика … Гледайки разрухата, която цари в София – ако всеки започне да вика медиите да снимат репортажи за откарднати капаци, за дупки, за ла*на, за изхвърляне на боклуци по улицата и пр … Това са страхотни разходи за жулналисти, оператори… Които работят за не много … модерна… кауза … не мога да намеря точната дума …вместо да се занимават със сериозни журналистически разследвания или отразяване на културни събития от България и света .. те се занимават с репортажи за първобитни хора!
Питам се – дали някъде в нормалните държави се правят репортажи за такива работи …
Парите със сигулност не са адени на вътъра, но са закъснели във времето …

Коледа 2010

На първо място: Честито Рождество Христово! Искам да кажа,че това е предмимно семеен празник!  Неозначаващ ЗАДЪЛЖЕТЛНО купуване на подаръци, нито ЗАДЪЛЖИТЕЛНО обикаляне по моловете! Това още повече не е денят, в който трябва да се сещаме за болни и немощни хора! Не е денят, в който трябва да се сещаме за близките си … Не е денят, в който трябва да преядем! Това е един предимно РЕЛИГИОЗЕН СЕМЕЕН ПРАЗНИК!

Това, което ще споделя с вас тази година:

– за мен: имам страхотно семейство!

– за децата: дядо Коледа носи неверотятно щастие на децата и ги навява на размисли (което е много ценно според мен)

– за големите хора: подаръците не са важни! Важно е отношението!

На Коледа не се случват чудеса: изразходват се бюджети! Това е!

Гордея се със себе си, че през останалото време от годната по някакъв начин съм се погрижила за дом за изоставени деца и за дом за бездомни кучета!

Навръх Коледа няма да го направя! Защото има много други, които ще ….

Протестът на кинодейците днес

Бях там … Четох публикации и гледах репортажите по темата …

Това, в което се убеждавам (не е че не го знам) – всеки използва примерите, които са му удобни. Едните казват как е в Европа, другите как е в Щатите и т.н.

Аз пък вярвам на себе си и на личната си преценка! Не мисля, че е нередно държавата да подкрепя киното. И то това на български. Не мога да кажа, че много ми харесва българското кино – има накъде да се върви. Обаче също така виждам и страхотен напредък в нашето кино! И винаги гледам български филм с интерес и удоволствие!

Смятам също така, че киното и носител на културата на една нация! И затова го подкрепям …