Хижа Пейова Бука

Неделната ни разходка тази семица беше до хижа „Пейова Бука“. Как я открихме? Лесно. Както всяка друга подобна разходка- търсим еднодневни маршрути около София, подходящи за деца.

Повечето упътвания сочеха начална точка от Долни Пасарел. Това се пада малко преди ресторанта на 31-ви километър (пътя между София и Самоков, след Панчарево).  През цялото време очаквах да видим табела „Долни Пасарел“, но такава не видях. Затова спряхме на ресторанта на 31-ви км. и попитахме. Казаха ни, че маршрута от Долни Пасарел е обрасъл и труднопроходим. Посъветваха ни да поемем по маршрута от „Стената“.  И така, стигнхме до „Стената“ – едноименен ресторант по пътя за Самоков. Попитахме за маршрута и се оказа, че е изключително лесен и съвсем наблизо – „Направо и нагоре, само по пътеката, без да завивате“. Зачудихме дали да не спрем да обядваме в ресторанта, но постъпихме разумно и решихме да го направим после (един вид да си заслужим храната). Тръгнахме нагоре – 6 възрастни, 6 деца и едно куче.

Пътят е чакълест, достатъчно широк. През цялото време се разминавахме с джипове на ловни дружинки и атв-та. Всички бяха съобразителни – намаляваха скоростта, правеха път, но все пак беше странно да има толкова много (поне 6 за час).

Мястото и целият път до горе изглеждаха доста зле. В много участъци имаше мини – сметища – бутилки от бира, найлонови торби и др. Дърветата бяха доста пострадали – изглеждаха доста олющени и опърпани. Не приличаха на пострадали от буря, а от човешка намеса – сякаш някой ги беше чупил нарочно….На много места имаше готови трупи за товарене и продажба (доколкото аз разбирам, де).

Времето за достигане до хижата бе около час и 40 минути, лек преход. Предвид, че е средата на октомври, уцелихме много топло и приятно време. Децата събираха листа, за да правят красоти, ядоха шипки ….

Хижата се оказа неработеща от доста отдавна- нещо което в ривютата в нета, не пишеше. Там се казваше, че понякога работи събота и неделя, но … като я видяхме разбрахме, че това не е вярно. На вратата имаше катинар, а като се погледне през прозорците се виждаха паяжини на поне 2 години и мебелировка от миналия век 🙂 (това си е пресилено от мен)

Отвън имаше маси за сядане за доста хора, където се разположихме за късна закуска. Бяхме известени от интернет публикациите, че вода в района няма. Което отчетохме за проблем, тъй като точно до пейките имаше горящ огън. Благодарение на едно странно устройство, което намерихме на масата, разбрахме че в близост има вода. Устройството, не съм го снимала – не знам защо !!!!, но представляваше 5 литрова бутилка от минерална вода закачена, посредством найлов плик, вързан на възел, за пръчка на парцал и пълна наполовина с вода. Мръсна, но вода. Търсейки после открихме кладенец. Напълнихме шишето няколко пъти и така угасихме огъня.

В района на „хижата“ имаше доста стари постройки- вероятно предишна сграда на хижата и бани и тоалетни, които бяха доста порутени. И тях не съм снимала, защото ми беше жал- такова хубаво място, отишло на кино. Районът беше доста замърсен и, личеше си, доста посещаван от хора с пищови:

Забележете следите от куршуми: 

 

Някой се бе опитал да внесе респект, относно хвърлянето на боклуци, но не бе успял:

След като се насладихме на хубавото октомврийско слънце, тръгнахме надолу. И разбира се, спряхме в „Стената“. Следващия път трябва да спрем и в „31- ви километър“, защото обещахме 🙂