Раненото пиле на булеварда – Спасено! От двама аматьори! И едни професионалисти!

Покрай всички идиотии, с които се занимавам забравих да спомена нещо много приятно, което ми се случи. Миналия ден, докато се прибирах от работа ( с колело) се натъкнах на един младеж (също с колело), който гледаше в земята- в една птица, която не можеше да лети. Душата не ми позволи да не спра. И той се чудеше какво да прави …. Каза, че има клетка и може да си отиде до вкъщи да я вземе. АЗ останах дежурна при пилето. Половин час! Младежът се върна с клетката и с ръкавици, сложи пилето вътре и …. Звъннах на моята приятелка Zornitsa Todorova, която бързо намери контактите на Добро хрумване (аз нямам смартфон и младежът нямаше). Които пък се оказаха и в близък район. Аз тръгнах, като се разбрахме младежът занесе пилето до там. Разбрахме се да даде моят телефон в клиниката и аз да поема бъдещото развитие (което не знаех какво е- дали трябва вкъщи да го гледа някой, дали навън ?!?! .. а младежа има три кучета и нямаше как да остане при него). Звънях същия ден в клиниката – още не се знаеше какво става и ми обещаха да се обадят на следващата сутрин. И се обадиха. Било със счупено краче. Шинирали го. И го настанали в клетка. Пилето било бебе сива врана и най- вероятно паднало отнякъде. Казаха също, че не е добре да живее при човек, защото на тази възраст пилетата лесно се привързват към хората и попиват от тях и после, на практика, става трудно да ги пуснеш в дивото. Та те – Добро хрумване- ще го задържат 21 (ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНИ), ще го излекуват и специалист ще го пусне на свобода после. Аз благодарих, че има хора като тях, които се грижат за такива животни (които никой не забелязва). А те от своя страна благодариха, че има хора като нас, които не подминават ранени животни, казвайки си „Не мога да помогна на всички“ или „Това не ме интересува“. Просто ми се напълни душата. Това е един от моментите, в които се зареждам с невероятна енергия занапред. А сега ще мина да им оставя някаква сума в касичката!