Cappela Play

Един път да се навия и аз да празнувам рожден ден в мол-чето. Рожденият ден на племеничката ми. Решихме да й подарим партито. Идеята дойде малко късно – десетина преди деня. Каквото такова. След като приближените ни аниматори са оказа, че нямат свободно време в деня, решихме да прибегнем до услугите на молчето. Викам си – „скъпо“, ама нали е един път в годината… Кво толкова?!?!

И понеже съм била няколко пъти в Capella play- звъним на тях (разбира се, говорили сме с рожденичката – иска да е там). За посочения ден места в мола на Цариградско няма.  Казват ми да почакам, за да проверят как е в другите. Имало в Park Center-a. „ОК“, казвам. Питат ме за името на рожденичката, за годините, на които става … Отговарям като ученичка. Запазват ми часа – 18.30 в деня! И казват да минем на място в събота или неделя, за да уточним вида на партито – имат доста тематични партита (вижте ги в сайта им, не са лоши) и да платим капаро. „Супер“ казвам, „събота и неделя ми е много удобно“.  Идва неделята, тогава съм заплюла да ходим и събирам домочадието (две от моите; едно, от които на месец и половина) и отиваме за братчедката (развълнуваната братчедка). Пристигаме в мола и отиваме директно горе.

• Добър ден! Идваме, за д потвърдим резервация, да платим капаро и да изберем парти.
• Чудесно, заповядйте!

Настаняват ни любезно – мен, двете големи деца и малкото. Връчват ни каталог. Двете големи започват да избират. Ние говорим за резервацията и възможностите. Момичето от време на време помага на братчедката в изборите и й разказва детайли от партита. Мен ме пита за името ми, за да открие резервацията. Казвам го, ама то не излиза …. „Кажете телефон“. Аз казвам. И той не излиза.

• В момента имаме проблем със системата и не можем да видим детайли за Вашето парти.
• Ок- казвам.
• Няма проблем, щом тя си е избрала парти, ще го направим така (тя наистина си е избрала тематка), както иска. Необходимо е ….
• Ама как ще правим парти като Вие не знаете дали часа е свободен?
• Мммммм, да – отива и рови в папка с хартиени копия на резервациите – и там няма информация.

Аз през това време все още съм спокойна, защото мисля, че проблемът е временен и след малко системата ще се възстанови. Започвам да разпитвам какво включват кувертите …. Ок са – храна, напитка и забавлението. Тортата може да я поръчаме от тях или да си внесем. Ако внасяме торта има такса 18 лв. внос … Нещо като мито 🙂  УАУ …

Големите деца вече изчезнаха да търчат, малкото почна да реве …. Ние още говорим. Девойката ми казва да дойда утре, за да платя и да уточним детайли. „Ама как утре?“- мисля си аз – едното е сутрин на училище, другото – следобед, делничен ден ?!?!  В 7 вечерта да прекосявам центъра …. Не работи ли ситемата вече?, казвам.

Още не работеше тая ситема, но тя казва – „Можете да платите и по e-pay“. „Ама как да платя“- питам, „без да знам дали ми е запазен часа?“  И тя отговаря „Ами обадетете се утре по телефона“.

В този момент ми падна пердето: „Аз ли да се обадя?!?! Имам потвърждение от Вас за час и ден на резервация, казахте ми да дойда през уикенда и аз дойдох, с всички усилия, които ми костваше и ми казвате АЗ да звъня? Вие трбява да ми се обадите и да ми се извините ….. “ Момичето се притесни и каза „Да, ще се обадим ….. „. Казвам: „Утре, моля да ми се обадите, защото денят наближава. А ако не ми се обадите ще………“. Не се гордея, че казах, че ще разкажа за случая. Но те не се обадиха в понеделник. И затова пиша.

Не знам на какво дължи това кофти обслужване. Не знам дали аз не съм го предизвикала по някакъв начин…. Със сигурност, обаче, ще ми отнеме много време преди да стъпя там отново.

Да, на всеки се случва да греши! Но е добре да знаеш как да се извиниш.

И да – факт, на никого няма да му се накриви шапката, че ние няма да ходим там … и без това не сме ходили досега. Но горчивото стои! Горчивото, че дори и в частния бранш все още не могат да се държат като хората …. И да, не е голяма работа.